Винаги се радвам, когато прочета за представяне на нова книга, литературно четене, академия за творческо писане или среща с някой дебютиращ или утвърден автор. Въпреки това в главата ми изникват рояк от въпроси. Колко са хората, които наистина четат книги, истинско ли е желанието им да го правят или това е мода в момента? Кое е по-важното за теб – да си купиш хиляди непотребни вещи или да дадеш пари за книги? Избирам второто, затова на 11 май с удоволствие ще стана част от инициативата „Нощ на литературата”. Какво ни очаква тогава, ще научим от директора на Чешкия център в София Катерина Хуртаева:
Нощ на литературата се случва в Европа за десети път, а в България това е петото й издание. Всяка година се стремим към едно и също – да представим съвременна литература в превод на български. Разбира се винаги има и други заглавия и автори. Тази година освен София, участват Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Перник, Пловдив, Русе, Стара Загора и Шумен.
Сред утвърдените автори, които ще бъдат представени в рамките на вечерта, са Тери Пратчет и Умберто Еко. Ще има обаче и автори, които дебютират, и за тях Нощта на литературата е прекрасен повод да се докоснат за първи път до публиката.
Как ще протече събитието и вярно ли е, че хората днес не искат да четат – продължаваме разговора с Катерина:
Нощта се случва по-доста специфичен начин. Във всеки град са организирани т.нар. читателски гнезда. Във всяко гнездо се чете по една книга през цялата вечер и това четене се повтаря на всеки половин час. Когато започнахме да правим Нощта на литературата, чувахме съмнения, че хората не четат, но това не е така. Идват много хора може би, защото форматът е привлекателен. Съчетанието на непознати пространства, интересен четец и изключителни книги дава възможност за друг тип среща с книгите.
За организаторите е важно всяка година да са на различни места, а не само в музеи, галерии и библиотеки. Това са традиционни локации за подобни събития. Целта им е хората да усетят атмосферата на града и да възприемат самата литература по един различен начин. Затова сред сцените за събитието са включени клуб по йога, супа-бар, чайна и много исторически сгради в различните градове.
Снимките са предоставени от организаторите на инициативата
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..