На 12 май в Националния археологически институт с музей при БАН /НАИМ/ се открива една изящна изложба – „Огледало на времето: Женската красота през вековете”. В нея са показани артефакти от Ранножелязната епоха /ХI-VIв. пр.Хр./ до Късното средновековие. Експозицията ще остане в музея до 25 септември.
Това са около 170 предмета: накити, козметика, части от костюми, стенописи, изображения върху глинени и метални съдове – посочва доцент д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ. – Те са изработени от разнообразни материали: злато, сребро, керамика, стъкло, кост, даже има корк, използван за сандали. Много интересен за мен е и каталогът на експозицията, в който има статии с богата информация. Това са научни изследвания, но поднесени по привлекателен начин за модата през вековете. Виждаме каква е била тя от времето на древните тракийки и през столетията стигаме до нашите прабаби – българките от Средновековието.
Идеята за изложбата е на специалистите от музея. В началото Людмил Вагалински бил донякъде притеснен дали ще се съберат достатъчно експонати за нея. Но екипът – почти изцяло дамски, подпомогнат от един млад колега, се справил чудесно. 15 музея от страната предоставили свои притежания, а Министерството на културата осигурило средства за отпечатване на каталога към експозицията. Така посетителите ще имат възможност да видят една запомняща се изложба, създадена професионално и атрактивно.Неин куратор е д-р Наталия Иванова.
Това, което за мен лично беше важно, е да успеем да подберем разнообразни предмети, тъй като темата позволява, и мисля, че се справихме – посочва тя. – Представяме накити и елементи на костюма. Опитали сме се да проследим развитието на модата в облеклото и прическите през този голям период във времето. И мисля, че успяхме, посетителите ще видят, че предметите са много разнообразни.
В изложбата могат да се видят красиви бижута от злато, сребро, камъни, съдове за благовонни масла и козметика, огледала, достигнали до нас части от старинен текстил. Някои от украшенията изглеждат съвсем модерно и днес. Има дори запазени субстанции, които са били използвани за грим от времето на някогашния черноморски град Аполония. Впрочем, в името на красотата тракийките рисували телата си с татуировки. Посетителите ще видят също и древен пиърсинг...
Имайте предвид, че ние имаме повече информация за богатите – отбелязва Людмил Вагалински. – За съжаление и сега, както и преди, тези, които оставят данни за себе си, са богатите. Те имат такава възможност. Дали ще се пише за тях, дали те ще пишат на камък за себе си, но те имат парите. И информацията е главно за тях. За обикновените хора се опитваме да съдим по археологията.
Снимки: Венета ПавловаМалцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда..
Времето край Рождество Христово, когато блесват елхите в домовете ни и се изпълваме със светлина, насищаме с очакването за най-много чудеса. Но в еуфорията на празника като че ли забравяме за единственото и най-истинско чудо – Раждането на Спасителя. Покрай тази суетня около празника – обикалянето за подаръци,..
Преди повече от век един видински учител изоставя класната стая и тръгва да изследва света. Нищожните средства, с които разполага, не му позволяват да се качи на параход. Ала безпаричието не успява да сломи непоколебимия му дух – той взема със себе си скромен багаж и се отправя на околосветско пътешествие... пеша. Кой е авантюристът,..
Откритието на млад уредник от музея в Карлово преди броени дни предизвика истинска сензация за широката общественост и за изследователите на живота и делото на Васил Левски. Името му е Виктор Комбов, който по време на кратката си научна командировка до Държавния архив в Истанбул попада на непозната за българските изследователи снимка на..
Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци,..
Последната българска бойна подводница „Слава“ има шанс да се превърне в музей на подводния флот. Вече седем години тя стои на пристанището във Варна и чака да бъде решена съдбата ѝ. С течение на времето шансът подводницата да потъне в морето от отпадъци става все по-осезаем. Като спасителен пояс се явява предложението от фондация „Белославско стъкло“,..