Навършват се 160 г. от създаването на първите български читалища в градовете Свищов, Лом и Шумен. В България има над 3500 читалища, 2600 от които поддържат жив културния живот в селата, въпреки ограничените финанси. Благодарение на инициативата на млади ентусиасти от платформата за лайфстайл и култура Vibes две читалища извън големите градове ще имат възможност да предложат нови заглавия на читателите си. В кампанията се включи и библиотеката на БНР, чрез която служители на медията дариха над триста книги за благородната кауза.
За кампанията ни разказват Станислава Добрева и Константин Симидчийски, основатели на Vibes:
Още когато създадохме сайта, искахме да имаме рубрика, която да бъде посветена на благотворителност – обяснява Станислава. – Започнахме през февруари да търсим читалища, с които да се свържем и да организираме кампания за събиране на книги по случай 24 май – Денят на славянската писменост и култура. Отне ни около два месеца да достигнем до тези две читалища. Нашата основна цел беше да не бъдат в големи градове, защото ни се струва, че те получават повече внимание, отколкото тези в селата. Съвсем случайно – чрез познати и социалните мрежи, открихме двете читалища. Свързахме се със тях, попитахме ги от какви книги имат нужда и така стартирахме инициативата.
Читалищата, които ще обогатят библиотечния си фонд благодарение на инициативата, са изправени пред сходни проблеми – морално остарели или физически изхабени издания, както и липса на задължителна ученическа литература. Едното – читалище „Христо Ботев 1928 г.” се намира в село Столетово, Южна България, близо до Карлово. Културното средище на селото разполага с библиотека с близо 7000 тома литература и периодични издания за различни възрастови групи. Другото – читалище „Самообразование” е във врачанското село Селановци и е с над 120-годишна история:
В тези села, а и в цяла България, има голям проблем, който надхвърля сферата на културата – казва Константин. – Проблемите на хората от малките населени места са най-често икономически и политически. А може би не им остава достатъчно време и сили, за да мислят за култура, което е обезпокоително. Всички знаем, че когато културата остане на заден план, ситуацията е песимистична. Това е причината да искаме да помогнем точно в тази област, да дадем импулс на хората там. Дори ако малък брой читатели успеят да достигнат до тези книги, за нас това ще бъде успех.
В малките населени места самите читалища се свързват по-трудно с дарители, а това съвсем не е единственият проблем – добавя Станислава. – Самите книги са трудни за закупуване. Ако в София сме свикнали да имаме много книжарници, улични търговци, от които можем да купим книги на по-ниска цена, хората по селата нямат тази възможност. Те нямат достъп до нови литературни произведения, които далеч не са евтини, а като се добави и доставка, става още по-трудно.
Това е първа подобна инициатива за платформата Vibes. Създателите й се надяват да последват още много, в които да отделят внимание на Северозападния край и други области в страната.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..