Едва ли съм единствената, която си мисли, че матурите у нас са показателни за зрелостта не толкова на завършващите средното си образование, колкото на обществото и неговите институции. Периодът на зрелостните изпити е все повече не просто напрегнат и съдбовен, а мъчителен. Мъчителен за зрелостниците и семействата им, но и за всички нас. Защото темите, които се обсъждат около матурите, повече прилягат на криминална хроника, отколкото на разговор за образованието. Непрекъснатото затягане на мерките за сигурност не само ни унижава като хора, но и категорично показва, че не това е пътят за справяне с измамите. Странно е, че това като че ли не се забелязва от овластените чиновници. А може би така им е по-лесно – да отпускат пари за камери, вместо да предприемат дълбоката реформа, от която образованието ни крещящо се нуждае. Простичко казано, когато от българските ученици години наред се очаква най-вече да наизустяват информация и накрая да покажат какво са наизустили, логично е те да се изкушат да си набавят липсващото чрез пищови и други модерни средства. Още повече, че дългогодишната показна борба с преписването е успяла да им внуши, че това е начинът да се вземат изпити. Пораженията от този порочен модел са дълбоки и дълготрайни и за съжаление тепърва ще ги усещаме. Защото общество, което не полага истински грижи за образованието на младите, а само демонстрира загриженост, не може да очаква добро бъдеще.
Матурите са само един от ярките симптоми на дълбоките проблеми в средното ни образование, така както и ниските резултати на нашите 15-годишни ученици от най-авторитетното международно сравнително оценяване на постиженията, известно като ПИЗА. Съпоставката с друга доста по-различна система с трайно добри резултати в международното оценяване, може да открои слабите места на нашата. Как се провеждат матурите във Финландия – страна с традиционно високи резултати от ПИЗА. Усеща ли се там времето на матурите, има ли напрежение у семействата, съобщават ли се темите по националните медии - разговаряме с Таня Грен, съветничка и заместник-ръководителка на мисията в посолството на Финландия в София.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..