До 5 юни в София може да се види изложбата на скулптора и художника Венцислав Занков „Последните граждани на Кале”. Тя е разположена в третия, недовършен корпус на Нов български университет. Експозицията ни връща към една трагична страница от историята, когато в средата на ХІV век войската на английския крал Едуард Трети обсажда Кале. За да спасят съгражданите си, градските първенци му предават ключа на крепостта. На тази сцена прочутият скулптор Огюст Роден посвещава композицията си „Гражданите на Кале”. Ще добавим, че в последните години при Кале изникна град на бежанци и мигранти, чиято цел е да отидат във Великобритания.
Въвлечени сме в кризи: финансови, морални, бежански... посочва за Радио България Венцислав Занков. И допълва:
Ние живеем в перманентна криза. Какво става с нашата ценностна система? Доскоро във въздуха витаеше такова понятие – граждани на света. В един момент се оказа, че ние нито сме граждани на света, нито той е единен. Какво се случва със света и с неговите граждани? А другото, което е свързано с тоя проблем, е, че де факто ние в нашия си цивилизационен модел нямаме някакви защити. Т.е. нямаме отговор на въпроса как да се държим или какъв е моралният ни, гражданският ни отговор на това, което се случва като цяло. Т.е. ние сме предадени отвътре.
Самата идея за демокрацията брои не личности, а бройки плът. Когато хората гласуват, се отчитат бройки – посочва Занков. – Не знам къде отиват качествените показатели, всичко е в количество. Т.е. ние гласуваме, но няма реч. Речта е унищожена, защото е изхабена във всичкото това политическо говорене.
Артистът интерпретира и развива идеята на популярната скулптурна композиция на Роден „Гражданите на Кале”. Според него моралният хоризонт, който се очертава, и е май единствено спасителен за всички, е да се спасяваме поединично. Но тогава тутакси преставаме да бъдем граждани. А видните граждани на Кале са мислели за общността.
Крепостта Европа някак си е предадена отвътре да речем, или пък битките са за духа. И в този смисъл въпросът остава открит, защото тоя дух, който ние си мислим, че е цивилизационен, в края на краищата е победен отдавна от консуматорство и комерсиалност – посочва скулпторът.
В работите му са стаени болка, отчаяние, екстремност. От фигурите в изложбата лъха отчуждение, самота, страдание. За скулптурите са използвани продукти на органичната химия – полиуретан и полиестер.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..