Българският Сребърен век - културен възход всред политически тежки години

В българската история периодът от края на XIV-началото на XV век сме свикнали да четем през мрачните политическо-военни събития, връхлетели Второто българско царство, унищожили го и за дълго лишили българския народ от държавен суверенитет. Годините са мрачни, без съмнение, но съществува един парадокс: точно в разгара на погубването на българската независима държава в нейните предели се заражда едно културно-църковно движение, опиращо се на исихасткото учение на Григорий Палама, превърнало Търновград, тогавашната престолнина, а и околностите ѝ, в място на литературен разцвет, обединено под общото наименование: „Търновска книжовна школа”. Тогава Патриарх Евтимий излага своя нов стил на „плетение словес“, тогава се предприема правописна реформа, препревеждат се църковни книги и се пишат жития съобразно препоръките и каноните, зададени от Симеон Метафраст. Този период от българската църковно-културна история учените назовават „Сребърен век” и в него блестят имената на Патриарх Евтимий, Константин Костенечки, Киприян Българин, Митрополит Киевски, и особено неговият племенник Григорий Цамблак, също Киевски Митрополит, който предвожда православна делегация на Констанцкия събор (1414-1418), изнасяйки пред участниците слово за помирение и единение на Църквите (февруари 1418). Всъщност българските църковни и културни деятели правят за тогавашния православен свят същото, което някъде половин век по-късно, след падането на Константинопол (1453) правят за италианските градове и особено за Флоренция избягалите от османския меч ромейски учени и просветители. На всички тези българи, забележителни исторически, църковно и културно люде, е посветен великолепният сборник със статии и научни изследвания „Сребърният век: нови изследвания” със съставител проф. Анисава Милтенова и издаден от ИК „Гутенберг”. Той съдържа изказванията от проведената на 10-11 май 2015 г. международна конференция, посветена на 780 години от възстановяването на Българската Патриаршия (1235), 640 години от интронизацията на Патриарх Евтимий (1375) и 600 години от провъзгласяването за Киевски митрополит на Григорий Цамблак. Конференцията (а съответно и сборникът) са благословени от Негово Светейшество, Патриарх на всички българи Неофит. Сборникът доклади съдържа изключително интересни и любопитни факти, изнесени от учени от седем страни (Англия, България, Германия, Гърция, Италия, Румъния, Сърбия), в които главната фигура на разискванията е Григорий Цамблак и особено неговото присъствие на Констанцкия събор, когато бива преодоляна Великата схизма в латинската църква.
За това негово участие, за самата личност на Григорий Цамблак и изобщо за българския Сребърен век в предаването „Премълчаната история” говорим с проф. Анисава Милтенова, съставител на сборника, проф. Климентина Иванова, изнесла доклад за патриарх Евтимий, и Джена Славова, изпълнителен директор на издателство „Гутенберг”. Ще се свържем с акад. Васил Гюзелев и с проф. Мария Спасова от Великотърновския университет.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук