Български следи сред константинополските руини

Константинопол е ключов за разбирането на българската история град - и за периода на първите две български царства, и за разгръщането на политическо-социалното и културно национално развитие в по-ново време. От Константинопол приемаме християнството, непрекъснато българските владетели копнеят за имперския град (показателен пример в това отношение е цар Симеон Велики), градът постоянно се е намесвал във владетелските интриги в българския владетелски двор, ние също сме дали своето в интригите около престояването на един или друг на престола на василевса.
Всичко това прави Константинопол - който макар и никога да не е бил в ръцете на българите, определящ урбанистичен топос за тяхното движение в историята. От Константинопол, за съжаление, в настоящия момент не е останало много - завладяването му от османските турци през 1453 г. променя радикално облика на града, много черкви са превърнати в джамии, крепостни стени са разрушени, укрепления са изравнени със земята, цистерни и манастири са оставени на милостта на времето, стихиите и дивата природа. За да потърси обаче все пак какво е останало от древното величие на Константинопол, един руски историк - Сергей Иванов, пише забележителната книга „В търсене на Константинопол. Пътеводител на Византийски Истанбул и околностите”, в която се опитва да възстанови, доколкото е по силите му, старите места на ромейското величие.
Ние, от своя страна, ще се опитаме да установим и българските следи в имперския град, чиито руини съхраняват легенди както за наши царе, така и за наши светци. Ще стигнем до манастира в Мала Азия, който е бил близо до Константинопол, където игумен е бил Методий и където се предполага, че брат му Константин Кирил Философ е сътворил глаголицата, ще разберем по какъв свръхестествен начин империята се е спасила от набезите на Симеон Велики, ще се спрем пред вратата, където хан Крум е забил своето копие, поразявайки в сърцето и византийската гордост, и византийското коварство.
За всичко това ни помагат проф. Георги Каприев от Софийския университет и доц. Смилен Марков от Великотърновския, и проф. Владимир Игнатовски, преводач на книгата. Българският превод е първият в света, чак след него се появяват преводи на главните световни езици - английски, френски, немски, испански.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук