Панаир на куклите ни напомня за човека в нас

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Между 16 и 22 септември паркове, улици, театрални салони и публични пространства в София  ще се превърнат в място за среща с марионетки,  клоуни, акробати и фантастични куклени създания.

Причината да станат част от културния пейзаж на столицата е деветото издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир  на куклите“. Тази година той съвпада и със 70-ия рожден ден на Столичен Куклен Театър. Още за  празника и за идеята на панаира научаваме от директора на театъра  Кирякос Аргиропулос.

„Панаир на куклите се роди през 2002 година като национален фестивал. Следващата година започнаха да проявяват интерес и съседни страни – Турция, Гърция, Сърбия, Хърватия, Македония. Така той малко, по-малко доби известност извън границите на страната и се превърна в международен фестивал.  През 2006 година включихме в програмата и уличен театър. И постепенно събитието се превърна в международен фестивал за уличен и куклен театър. Тази година предстои 9-то издание. Ще участват трупи от Франция, Белгия, Полша, Чехия, Грузия, САЩ, Испания, Хърватия, Сърбия, Гърция. Включили сме над 40 представления. Готвим и изненада – за първи път на нашия фестивал каним и цирк. Ще пристигне „Circo Panico“ от Италия. Той ще има 7 представления, а шатрата му ще бъде разположена в новия парк Възраждане. Софиянци и всички гости на столицата ще имат възможност да гледат улични шоута, а тези които обичат театъра – да влязат в салоните на Столичния куклен театър, Зала 4 на НДК и Младежкия театър, които са наши партньори. Надявам се, че в следващото, десето издание на панаира ще отделим място и на уличните музиканти.


Кукленото изкуство в България възниква в началото на 20 век. Първоначално европейски куклен театър е можело да се гледа в семейния театър на Прошек, както и в кукления театър към дружество „Чех”. От там  черпят идеи и веселяците от „Купчинката на Бръмбазъците”. Техният първи спектакъл през 1924г., поставя началото на куклен театър към читалище „Славянска беседа”. А през 1945 г., актрисата от Народния театър Мара Пенкова основава в София нов Детски куклен театър, чийто приемник днес е Столичният куклен театър. За историята и мястото на кукления театър в нашето съвремие, продължаваме разговора с господин Аргиропулос:

Театърът има много славни моменти. Официално е признат като държавен през 1945 година. Вече 7 десетилетия той радва своята малка и голяма публика. Гордее се и с много международни признания, първото от които е в Букурещ през 1960 година. Оттам нататък, изкуството с кукли придобива нов облик с режисьорите Николина Георгиева и Атанас Илков, които създават модерен куклен театър. Този вид представления са много важни за подрастващото поколение. Със средствата на театъра засягаме теми за красотата, за обичта. От няколко години работим над театър за най-малките – т.нар. бебешки театър. Готвим и нова постановка за фестивала. Много театри в чужбина обръщат внимание върху работата с най-малките, за да им разкрият по този начин света, който ни заобикаля.


Възрастните имаме задача да опазим вълшебните представи на децата си за света, защото те са най-чисти и искрени. За несправедливия и свиреп свят, който ни заобикаля, наследниците ни рано или късно ще научат. Благородството, алтруизмът, любовта и добрината между нас се срещат все по-рядко. Затова и сюжетите на постановките са толкова обичани и ни напомнят какво сме изгубили.  В тях поуката е важна, но е важно как е поднесена и от кого. А какъв по-мъдър учител от една кукла?

Снимките са от предишни издания на фестивала „Панаир на куклите“. Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07