Няма как да не споменем Мечо Пух, когато става дума за мед и сладкиши, но асоциациите между кулинария и литература далеч не се ограничават само до прочутата книга на Алън Милн. Веднага след него се сещаме за палачинките на Пипи Дългото чорапче, за шоколадовия кекс от „Матилда“ и за храната, която Карлсон краде от дома на Дребосъчето. Ако помислим още, списъкът може да стане много дълъг. Храна в литературата може да срещнем почти навсякъде, но не е лесно да бъде създадена рецепта и хората да я харесат еднакво с книгата, в която са я открили.
А какъв всъщност е нейният вкус? Като „Сладката страна на литературата“ – така може най-кратко да представим идеята на две момичета от София, нарекли себе си Trouble bakers. Кои са те? – ще разберем от разговора с Десислава Иванова и Пролет Трифонова, превърнали рецептите от приказките в истински кулинарни изкушения за ценители.
Как се ражда идеята „Trouble bakers“ и какво мотивира двете момичета?
Ние сме Деси и Пролет. Мотивира ни това, че и двете обичаме да четем, да ядем и готвим. Решихме, че тези неща можем да ги съчетаем в едно, защото не искаме да правим само едно от тях, а всичко и по този начин да допринесем за популяризирането на книгата като цяло.
Как всъщност се запалихте по готвенето?
И двете много обичаме сладкиши. От години заедно приготвяме различни неща предимно за приятели, рождени дни и партита. И така постепенно се появи идеята за Trouble bakers. Според мен всеки, който обича да готви или да приготвя нещо определено, точно оттам тръгва. Или пък, защото някой негов близък го е карал да му направи нещо определено. При нас това го имаше често, затова започнахме да експериментираме и така се запалихме всъщност.
Кои са вашите любими герои и любими книги?
Любимите ни герои напоследък са хобитите. Припознаваме се в тях не само с това, че обичаме приключенията, но и,защото обичаме да си похапваме. Доста често казваме, че във „Властелинът на пръстените” има безброй много храна, която може да се сготви и да се пренесе в реалния живот.
Наистина човек може да научи доста неща за хапването от хобитите. А ако преминем към следващия епичен роман на Толкин, там има нещо наистина вълшебно – елфическия хляб. Пролет Трифонова и Десислава Иванова също се опитват да го замесят. Каква е тайната?
Тайната е, че всеки обогатява с нещо ново рецептата ни. Отначало вътре имаше само фурми, след това ни предложиха да добавим и ябълка. Не знаем каква е точната рецепта. Ние готвим без точни рецепти. Достатъчно е храната да е спомената и ние после да можем да си представим как би изглеждала за нас. Преди да го приготвим, ние разгледахме в интернет как други хора го правят. Според тях, вътре трябва да има семена от чия. Не знаем дали Толкин е смятал, че трябва да има тези семена, но ние не мислехме по този начин. Това, което създадохме е доста хранителна комбинация. Все пак той е описал, че една хапка пълни корема на човек. Не сме сигурни, че при нас се получава, но мислим, че сме доста близо. Освен, че добавихме ябълка, заменихме меда с кленов сироп, което го прави с още по-богат вкус.
Десислава и Пролет си представят, че след време ще могат да се ангажират с различни дейности с деца от всякаква възраст – като например измисляне на приказки с храна, която след това да бъде приготвяна. И вярват, че с времето, четенето от задължение за тях, ще се превърне в удоволствие.
Похапването и четенето са две удоволствия, които се комбинират прекрасно – твърди също и авторът на „Хрониките на Нарния” Клайв Луис.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..