Любен Рабчев – волята да следваш мечтите си

БНР Новини
Авторът Любен Рабчев, Кремена Димитрова и Раймонд Вагенщайн от издателство „Колибри” (от ляво на дясно) на представянето на книгата.
Снимка: Венета Павлова

„От Калифорния до Стълпище” – това е заглавието на излязла преди дни книга, създадена по истинската история на един умен и предприемчив българин в Съединените щати – Любен Рабчев. Става дума за документално четиво, наситено с много обрати на съдбата. Но най-вече – с волята да следваш мечтите си.

С господин Рабчев се запознахме преди няколко години случайно по време на една екскурзия до Истанбул – разказва Раймонд Вагенщайн, управител на издателство „Колибри”. – И там се сприятелихме, седяхме на една маса, пихме вино, говорихме за планове. Той се беше върнал току-що от Америка и сподели своите планове какво иска да прави на брега на Дунав. Аз го смятах за малко луд. И то наистина трябва да си малко луд, за да направиш това, което той е направил, което съм имал удоволствието да видя. Близо две хиляди декара пущинак, превърнати в едно чудесно място с лозя, с овошки, с хубав хотел, три ресторанта, винарна, басейн, изкуствено езеро, в което плуват патици. И въобще едно такова райско кътче е превърнал със своите усилия, упорит труд и инат. Защото инатът е много важно качество на г-н Рабчев, даже едно от най важните му качества. И затова може би е един успял човек.

Бягството му в Америка прилича на екшън филм. Той и бременната му жена се скриват в тавана на влак за Югославия, където не са смеели да гъкнат, докато не преминат няколко граници. Впрочем, в книгата са представени не една или две спиращи дъха ситуации.

След като приключва активната си дейност в Америка, където строи жилищни комплекси, има международно признати патенти, занимава се с какво ли не, като се започне от бензиностанции, резервни части за автомобили, с фирма за опаковане на най-различни неща, решава да се завърне в България – отбелязва издателят на книгата. – Причината – да осъществи своята луда идея да направи нещо и в родината си, сблъсквайки се с българската бюрокрация, която и аз съм видял. Тъй като, за да постигне това, което той е постигнал, му трябват невероятно количество лицензи, разрешения, и всеки се опитва да пречи, вместо да помага на бизнеса, който облагородява този край и дава работа на много хора.

Човек много пъти се рее в мислите си и особено, като стане на години, в които е постигнал всичко, което е желал, осъзнава че няма какво по-хубаво да направи за себе си – споделя Любен Рабчев. – И в този момент почва да мисли какво да остави след себе си. Колкото повече години си на този добър свят, колкото повече благополучие си получил, и знаеш, че си седмо поколение в рода, в тебе остава дълбоката мисъл, че нещо трябва да оставим след нас. В тия бурни, динамични времена, много тежко решенията се взимат накъде отиваш и каква посока ще вземеш. Накрая се уморяваш от големите градове, в които сме живели. И почва да те тегли там, откъдето си бил, откъдето са тръгнали птичките, костенурките, рибите и се връщаш на родното си място. Аз по душа съм бил винаги селянин, израсъл съм на село като малък.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07