Остава ли ни време да четем в забързаното ежедневие? А имаме ли желание? Какво е за нас книгата? Отговорите на тези въпроси са различни. Книгата е прозорец към един нов свят, който чака да бъде отворен. Тя може да е мост между различни епохи, да дава отговори на много въпроси, които ни вълнуват. Всяка носи своето послание и ни променя дори без да усетим, докато я четем. Ясен Николов е човек, за който четенето дава възможност всеки да разшири кръгозора си, да погледне отвъд познатото, с което вече е свикнал. Именно то го мотивира да организира една изложба от плакати в Българското национално радио, наречена „100 години – 100 плаката” – част от кампания за популяризиране на обществените библиотеки и публичното четене на глас. Какво съдържа и какво ни внушава тя, ни разказва Ясен:
Нашето основно послание е, че четенето не е нещо старо, не е отживяло. То е за всички, актуално е за децата ни и за нас. Това, което ще видим на изложбата, са послания от цял свят. Послания, защо си струва да четем от артисти и автори от Америка, Русия, Франция, Испания, Китай. Книгите са богатство на духа и богатство за всеки от нас. Имаме възможност да видим как хората са приканвани да четат още от 19 век. Или как във военно време, хората са призовавали цели нации да четат и така да помагат за възхода на обществото.
„Открий прекрасни светове… Събуди се и чети!“ Това ни призовава един американски плакат от 60-те години на миналия век. Самият плакат като носител насочва вниманието към четенето, провокирайки вниманието на хората:
Много е интересно за хората, които се интересуват от графика, дизайн и изкуство, да наблюдават как в ранната индустриална печатарска форма имаме ограничения. Първите плакати са с по един-два максимум три цвята. Във военното време са доста лаконични и изчистени. Има такива, които се променят през 70-те и са белязани от Изтока, мистиката и сексуалната революция. Преоткриващото общество открива не само вътрешните си стремежи, но и арт- формите. След 2000-та година има едно завръщане към ранната анимация и комикс от 20-те. Има завръщане към класическия рисунък, детската и младежката аудитория.
Чрез плакатите ще видим как книгата опитва да превъзпита и преобърне светогледа на цели общества в определени периоди. Контактът с нея ни припомня също наши спомени и отдавна забравени идеи или ни дава възможност да си върнем изгубената вяра и надежда.
Изложбата е част от кампанията „Чети смело, чети на глас”. Тя започва преди 4 години, когато Ясен и екипът му решават, че трябва да се погрижат за възрастните хора в старчески домове. Посвещават част от времето си на това да им четат и да им покажат, че не са забравени, че с помощта на книгите могат да усетят отново колко голям е светът. От известно време кампанията е насочена и към учениците. Екипите на фондация „Деца на България” организират четения в училища, библиотеки и паркове. Но как спечелват вниманието и интереса на днешните деца?
Това, което мога да кажа, е, че всички деца се вълнуват да бъдат център на внимание. Трябва да им помогнеш да разберат, че смисленият текст ги превръща в център на вниманието, да разберат, че текстът им дава възможност да развиват таланта си. Те се интересуват много от социалното признание.
Изложбата гостува от 19 септември в Мраморното фоайе на БНР и ще остане там един месец. После ще отиде в Бургас, Варна и Русе. Организаторите се надяват да достигнат до всяко кътче на страната, защото искат „хората да разберат, че всички ние се нуждаем от духовна храна, но трябва да повярваме, че от нас зависи да си я дадем”. А книгата е най-доброто средство за това.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..