Националната библиотека представя частица от спасеното ни книжовно наследство

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Замисляли ли сте се как се реставрира и опазва нашето книжовно наследство? Каква е съдбата на ценни издания, ако попаднат в лоши ръце? Изложба в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” ни среща с именно такава литература, отнета от посредник, опитващ се да я продаде на колекционери. С решение на шуменския съд, библиотеката се сдобива с 91 изключителни книги на руски, арменски, турски, френски и български език. От тях са експонирани 45, тъй като във фоайето й няма достатъчно място. Тези издания са изключителни и ще бъдат съхранени за поколенията по един подобаващ начин – каза директорът на Националната библиотека доц. д-р Красимира Александрова. Половината от конфискуваните книги са старопечатни и Библиотеката не е притежавала техни екземпляри досега. Останалите творби са първи издания на български автори, както и преводи на чужда литература.

Малко хора знаят, че библиотеката съхранява и едни от най-редките и ценни издания в света. Става дума за славянско книжовно наследство.


Сред експонатите откриваме  ръкопис, завършващ с подписа на революционера Георги Стойков Раковски. Смята се, че това е първо издание на книга за масонството. Каква е тайната му, ще ни разкаже доцент Любомир Георгиев от Библиотеката:

За мен той беше интересен с три неща. Първото е, че и през второто десетилетие на 21 век българинът има нужда от символите на своето Възраждане. Второто е, защото той показва как хора, които искат да постигнат определена користна  цел, полагат усилия и използват различни начини да фалшифицират един исторически документ. Третото е, че чрез този ръкопис може да се разбере как да бъде разкрита такава фалшификация. Има ред основания да се смята, че той е фалшифициран. Някои от тях са свързани с изписването на отделни думи, но преди всичко със сравнение на текстове, които са публикувани. Този, който го е писал, е положил значителни усилия. Намерил е стара книга от 19 век със съответната подвързия, с молитви, написани на нея, и после го е допълнил.


Ръкописът се оказва фалшив, но доказателствата за това не са събрани лесно. В статията си „Показалец, или как да продаваш Раковски”, доцент Десислава Иванова от Шуменския университет пише, че ръкописът със сигурност не е на Раковски. Той е препис от печатно издание от началото на 19 век. Според проучването й, текстът умишлено е написан по-архаично и е пригоден да звучи като от онази епоха. Нарочно са пропуснати определени факти и имена от миналото, както и цитирането на автори като Марин Дринов, от които личи, че е заимствано. Защо трябва да фалшифицираме миналото си в името на личното облагодетелстване е въпросът, който за пореден път ще остане без отговор. Народ, който забравя историята си, няма бъдеще. Превръщаме националните си герои в идоли, но не знаем тяхната история и завети. Ползваме имената им за лична изгода и от криворазбран патриотизъм. А той е пагубен за нас.

Библиотеката ще е дом за изложбата до 30 октомври. Струва си да бъде разгледана, за да откриете частица от нашето книжовно богатство. Защото с него можем да се гордеем истински.

Снимки: БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07