Често у нас и по света задават на Недко Солаков въпроса с какво точно се занимава – скулптура, живопис, инсталации? Обичайният му отговор е, че разказва истории. Голяма част от нещата, които създава със средствата на изкуството, са именно истории, разказани с безусловна откровеност.
Няма да преувеличим, ако кажем, че Недко Солаков е един от най-успешните световноизвестни български художници с над 25-годишна кариера и изложби в Европа, Азия и Америка. От началото на 90-те той показва свои творби на няколко континента. През 1992 година за първи път участва на Биеналето във Венеция. Следват 3-то и 4-то биенале в Истанбул, както и изложби в Сао Паулу, Гуанджоу, Лион, Лисабон, Амстердам, Мадрид, Ротердам. Последната му спирка за този месец е в галерия „SARIEV Contemporary” (Пловдив). В изложбата си там обаче Недко е показан в необичайна светлина – не като художник-концептуалист, а като „натурист“, който се завръща към пленера, рисуването на открито. Именно на това обръща внимание и изкуствоведката Яра Бубнова:
За тези, които не познават работата на Недко Солаков, това е художник, който е в състояние да покаже и разкаже едни изключително интересни и странни обстоятелства, свързани с реалността на нашия живот. Това е художник, който работи много и постигна невероятен успех, защото е участвал във всички най-престижни изложби. Това са огромно количество биеналета, започвайки от най-старото – Венецианското биенале. В тази ситуация, изложбата на Недко Солаков е необичайна с това, че названието ѝ е много кратко – „Природа“. Това не е присъщо за този художник. Най-често в самите названия на изложбите си, той съумява да вложи някаква интрига, с която неговият разказ в инсталациите ще бъде развит, опониран, отречен и доразказан отново, по един специфичен начин. Природата е една много традиционна тема за изкуството. Нетипично е тя да бъде свързана с художник, работещ със съвременен визуален език.
Според изкуствоведите, рисуването на природата е свързано с желанията на художника да изчезне, да избяга, да се освободи от градските конфликти, от отчуждението на съвременния град. Такъв опит прави в новата си изложба и Недко Солаков. Той прекарва 12 дни в разходки из горите в Габровския Балкан, изминавайки 147 км и създавайки по една рисунка на ден.
Той си постави една много специфична задача – да съчетае ролята си на художник, подготвящ една изложба, с удоволствието на човек, който обожава дълги разходки сред природата, особено сред българската природа. Тръгна натам и се разхожда доста време. Тези 12 рисунки той свързва с представата си за мащаба, величието, размера, безкрая, метафориката и съвършенството на балканската природа. В тези рисунки, независимо от желанието да се говори само за природа и само за приятни неща, изведнъж реалността и животът навлизат доста брутално. Освен красотите, художникът намира и неща, които го вбесяват и го дразнят. В този момент рисуването става недостатъчно и той прибягва към думата. От нея не само започва Библията, но тя може да може да бъде формулирана и като една псувня или като една най-висша форма за изразяване на емоцията. От моя гледна точка интересното в тази изложба е, че тя е за България, за природата, тя е за уменията на художника, за реалността на работата. От друга страна, тя е изключително забавна, съвременна, невероятно критична – към всички нас, към нашето взаимоотношение, към това, с което ние обичаме да се асоциираме, но забравяме, че освен наслада, трябва да имаме и някакви изградени отговорности.
Такова е посланието от последната изложба на авангардиста Недко Солаков, обявен през 2009 година за един от стоте най-влиятелни съвременни художници в годишната класация „Кунсткомпас“, публикувана от списание Managermagazin. Кое ще бъде следващото му артистично предизвикателство и послание – предстои да разберем.
Снимки: SARIEV Contemporary Gallery и личен архивАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..