Фестивал на фантастиката в София събра на една сцена писатели, учени и мечтатели

БНР Новини
Снимка: fandombg.org

„Дни на фантастичното“ е най-новият фестивал в София, който събра на едно място почитатели на фантастичните разкази, на фантастиката в киното, японската анимация, компютърните игри и въобще на виртуалното. Българите никога не са губили интерес към темите, идващи от фантастиката. Първите фенклубове са учредени преди повече от 50 години и се подмладяват непрекъснато с нови членове. Появяват се нови конкурси за автори на разкази в този жанр. Най-старият конкурс е на името на известния български писател Агоп Мелконян, а Старозагорският клуб за фантастика е обявил конкурс за фантастичен разказ, базиран основно върху българската митология.


„Всяка година расте броят на хората, които пишат в този жанр“
– забелязва Дилян Благов, председател на софийския клуб „Иван Ефремов“, който не е прекъсвал дейност от 40 години.

Общността на хората, любители и занимаващи се със създаването на продукт във фантастиката винаги я е имало, но в ново време се нуждаем от яснота и изглаждане на отношенията помежду ни. За целта предприехме организацията на съвместен фестивал, с основната задача да обединим различни проекти на клубовете и автори. В днешно време фантастиката се разля във всички сфери на живота, изкуството и дори превзе големия екран. Оказа се, че има страшно много неща, свързани с фантастиката, които различните хора, могат заедно да правят. По мое мнение българската фантастика е извор на изключително интересни идеи, стил, образи, сюжети и всичко това, което човек търси да открие в литературата. Проблемът е, че българската фантастика остава невидима дори за любителите на този жанр. Големите издателства почти не публикуват български автори, а преводната литература, която залива пазара ни, направо ги задушава. Въпреки това нашите писатели поддържат високо ниво, а има двама-трима, които много се ценят, защото добавят и социална тематика към фантастиката.


Организацията на двудневния фестивал отнела два месеца, а инициативата тръгнала от двете електронни списания „Сборище на трубадури“ и „Шадоу данс“. По време на подготовката се появили много желаещи да се включат в „Дни на фантастичното“. По думите на Жоро Пенчев от инициативния екип, най-трудно е било да отсеят участниците. Всеки искал да участва безвъзмездно, просто за да подкрепи българската фантастика.

Имаме тази доста голяма амбиция да помогнем на млади начинаещи автори да направят свое име сред вече утвърдените. Създадохме в интернет платформа под названието „Хипертекст“. Тя е съвсем нова, но за две седмици постъпиха повече от 30 авторски творби. Искаме да се родят нови идеи за по-мащабна работа, а и да помогнем на млади автори да научат тайните на занаята и да намерят своя публика. Всеки изпратен разказ, в който сме забелязали потенциал за развитие, получава внимание от опитен редактор. За целта осигуряваме подобаващо заплащане, професионална работа и художествено оформление на готовото за публикуване произведение.

Изкушените от фантастиката имат отправена покана за ежемесечни среща в известна столична книжарница от Александър Попов, университетски преподавател, направил първите си успешни стъпки в полето на литературата и фантастиката.

Ние се опитахме да привлечем хора от всякакви изкуства. Феновете на фантастиката са с най-различни професии. Аз от 12 годишен чета научна фантастика, фентъзи, както и книгите-игри и това е формирало голяма част от интересите ми. В момента участвам и поддържам клуб в София за четене и обсъждане на научна фантастика. Там обсъждаме конкретни текстове в дълбочина. Клубът от скоро се разрасна и често се събираме, за да наемем зала, където гледаме фантастично кино. Така по наше желание прожектират стари филми, които иначе няма къде да бъдат гледани.

Снимки: Гергана Манчева и fandombg.org



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07