Димитър Добрович - неизвестният български художник

Снимка: архив
Има и такива моменти в разгръщането на знанието - от дълбините на историята изведнъж изскачат имена отдавна забравени, някои дори неизвестни, а в същото време са ключови за развитието на конкретна социална област. В случая с Димитър Добрович областта, в която той - ако не оказва влияние, поне повдига самочувствие, е тази на изобразителното изкуство. Художникът е роден през 1816 г. в Сливен (макар някои изследователи да приемат за рождена година 1813) и по този повод на бял свят се появиха няколко изследвания, посветени на живота и творчеството му. Дори се разрази спор: е ли Димитър Добрович един от представителите на школата на романтизма, ако и не от толкова известните - както твърди доц. д-р Ружа Маринска от Нов български университет, или е по-скоро второразреден имитатор, по мнението на изкуствоведа от Софийска градска художествена галерия д-р Пламен Петров, или пък - както изтъква проф. Ангел Валентинов Ангелов от Югозападния университет „Неофит Рилски”, е сред множеството художници в Рим, които задоволяват вкусовете със своите произведения на все по-усилено нахлуващите във Вечния град туристи от картини-сувенири. Което е всъщност причината Димитър Добрович да има много създадени копия на картини от Рафаело, Карачи, Гуидо Рени и др., но в същото време и представяне на италиански селянки и селяни от областта Романя и Кампания в един идиличен, аркадийски маниер. Така или иначе, факт е, че когато художникът се връща в България през 1893 г., с появата си той изненадва тогавашния български артистичен елит, особено проф. Иван Шишманов - смаян, че в културната Италия и живял и работил в пълна неизвестност художник, по произход българин. Разбира се, трябва да отчитаме, че той се е учил да рисува не в България, а най-напред в Цариград, после в Гърция преди да иде в Италия. В Гърция дори печели няколко национални награди (ако приемем известията за достоверни), в Италия пък участва за малко в отрядите на римското опълчение през 1849 г., по време на Пролетта на народите. Но всъщност и това не е докрай установено.
Та тъкмо да се провери за кои моменти от живота на художника може да се твърди нещо със сигурност, къде знанието ни от фактологично естество не достига и къде направо влизаме в сферата на хипотезите и несигурните предположение в предаването „Премълчаната история” на програма „Христо Ботев” сме поканили на двама от занимаващите с проблема „Димитър Добрович” - проф. Ангел Ангелов и д-р Пламен Петров. С тях заедно ще се опитаме да отсеем истината от фантазиите.

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07