Историята, за която екипът на предаването „Премълчаната история” разказва, от „премълчана” може да се превърне в „прецакана”. В Стратегията за развитие на висшето образование в България 2014 - 2020 г., която диференцира направленията на българската наука на „прироитетни” и „неприоритетни”, в графата „неприоритетни”, както може и да се очаква вследствие трайното заболяване на българските управленци от всички десени, наречено „политическо късогледство”, попадат хуманитарните науки.
Историята, между другото, също. Без да се има предвид, че в действителност голяма наука без хуманитарно знание не е възможна, камо ли без историческо. Та нали онези, които изследват, било то в химията, микробиологията или астрофизиката, трябва да са наясно с постиженията преди тях, с развитието на науките им, с грешките и успехите, постигани през годините и вековете. А това не може да стане, няма как да стане без историята, защото всяка област на човешката дейност има история и тази история е важна и съществена част от развитието на съответната област.
Цялото това недомислие е част от все по-разпространения глобален поглед върху знанието, който можем да определим като „кокоша слепота” и който се изразява в пошлата и безока тенденция на инструментализиране на знанието, сиреч превръщането му в придатък на пазара. Сякаш не бива да е обратното: не знанието да обслужва пазара, а пазарът да обслужва знанието. В България този криворазбран епистемологически „стоков инструментализъм” еманира тъкмо в гореспоменатата Стратегия, която почти обрича на гибел хуманитаристиката у нас.
Затова огромен брой университетски преподаватели и висши учебни заведения в страната – СУ „Св. Климен Охридски”, ВТУ „Св. Кирил и Методий”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Нов български университет излязоха с декларация срещу тази порочна политика в областта на образованието, която – доколкото може – да се преосмисли и прекатегоризира, тъй като обрича на трайно и фатално тясно специализиране на завършващите българските висши учебни заведения. А, както е казал Ян Амос Коменски – един от водещите преобразователи на учебния процес в исторически и световен план, всяко стесняване на знанието е ограничаване на интелектуалните способности на детето, подрастващия, юношата, младежа и девойката.
Тъкмо това е темата на предаването – да разберем и да видим дали историята и изобщо хуманитаристиката са науки втора ръка, които не заслужават държавна подкрепа и осигурен прием на студенти. Участници в предаването са проф. Пламен Митев, историк от СУ „Св. Климент Охридски”, проф. Ангел Ангелов от Югозападния университет – историк, културолог, изследовател, и доц. Тодор Христов от Нов български университет – социолог и културолог, анализатор на образователните процеси в български и световен план.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..