След повече от сто години Балканските войни от 1912-13 г. все още са жива история за хората в тази част на Европа. Преживяванията на деди и прадеди като личен спомен, семейно предание или приказка се предават от поколение на поколение и така историята живее и до днес. По онова време четири малки държави - България, Гърция, Сърбия и Черна гора, обединени, правят невъзможното - побеждават огромната Османска империя, но завършват с война помежду си. Така клеймото на наследствени омрази и вражди бележи живота на поколения наред.
Повод за предавнето е филмовата фабула в документлания филм "Приказки от Балканите". Група потомци на бежанци (от ужасите на войните) посещават родните места на дедите си. Разговорът в студиото продължава това пътешествие в миналото. Проследява хроника на зараждането, възхода и краха на българския национален идеал. Това е история без патос и победни маршове, без митове и носталгия, без жажда за мъст; войната като болка, оставила дълбоки следи в националния ни характер и в балканската съдба.
За първи път български документален филм се опитва обективно да проследи възникването, борбата и крушението на националния ни идеал, да извади различните гледни точни към възхода и падението на Царство България по време на двете войни на Балканите. Благодарение на режисьора Михаил Мелтев и сценариста Влади Киров, които ще споделят в студиото същността на своя киноразказ, слушателите ще получат ясен и точен отговор за причините, довели родината ни до национална катастрофа. Безценното е, че авторите не се страхуват да посочат и „нашите“ грехове и грешки, което много рядко се среща в историческия анализ на военните събития на Балканите. В разговора ще участва и историкът проф. Стоян Райчевски.
Прожекция на филма "Приказки от Балканите" ще има на 3 март, от 18.00 часа в Дома на киното.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..