Как ви звучи да се играе постановка без режисьор и репетиции? Ако мислите, че е невъзможно – грешите. Ще ви разкажем за моноспектакъла „Бял заек, червен заек“, в който не само публиката, но дори и актьорът няма представа какво ще се случи. Единственото, което издават продуцентите Ева Русева и Моника Ковачева, е, че в постановката няма импровизация и актьорът и публиката са водени единствено от текста. Те трябва да възприемат всичко това като приключение. Относно заглавието, Ева е категорична, че за да разберем смисъла му, трябва да посетим постановката, но най-общо става въпрос за държанието ни в обществото и какъв е пределът на компромисите, които правим, за да сме част от него. Ето какво ни разказа Моника за постановката:
Актьорът излиза на сцената, без да знае нищо за постановката, както не знае и публиката. Така те могат да изживеят една много специална връзка и приключение. Между актьора и публиката се създава изключителна връзка, защото всичко се ръководи от автора. Той я пише в този формат, защото ден с ден не си прилича. Ние не можем да повторим нито днешния, нито вчерашния, нито утрешния. Тя не е точно постановка, а по-скоро социален експеримент, литературно четене.
Идеята за постановката тръгва от Иран. Авторът ѝ Насим Сюлейманпур е иранец, който няма право да напуска страната си, тъй като паспортът му е отнет. Пише я, за да може тя да пътува вместо него.
Моника и Ева са студентки във Великобритания. От около година живеят и учат в Лондон. Казват, че решили да учат там, защото искат да натрупат опит. След това се надяват да се върнат у нас и тук да приложат наученото в развитието на театъра, киното, а и други изкуства.
Спектакълът „Бял заек, червен заек“ ще се играе два пъти през този месец – на 13-и и 18-и с двама различни актьори – Леонид Йовчев и Христо Петков. Домакини са „Нов театър НДК“ и Театрална работилница „Сфумато“. Билетите за първата дата са изчерпани. През юни обаче момичетата планират още поне 10 представления. Актьорите в главната роля винаги ще бъдат различни.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..