Срещи, гласове, съдби – в памет на Михаил Ангелов

Снимка: operasofia.bg

На 19 февруари тази година диригентът Михаил Ангелов навърши 85. На 18 юли напусна този свят. Рубриката „Срещи, гласове, съдби“ в този Неделен следобед е повторение на един разговор с професор Павел Герджиков, излъчен за първи път през 2012 – по повод юбилейния, 80-и рожден ден на един от най-талантливите български диригенти, една от най-големите личности на българската музикална култура.

Когато подготвях тази рубрика, прегледах внимателно всички достъпни материали за Михаил Ангелов и в „Златния фонд“ на БНР попаднах на интервю от 1994 година с голямата българска певица Лиляна Кошлукова, която е казала дословно: Мога да кажа, че дори в Софийската опера имаше само двама диригенти, които разбираха от пеене. Това бяха Асен Димитров и Михаил Ангелов. Михаил Ангелов може всичко, може да извае една фраза. Сега няма такива...
Тогава (в началото на 2012) предаването беше празнично, като сърдечен поздрав за рожден ден, затова рубриката звучи жизнерадостно и бляскаво – като характера и изкуството на Михаил Ангелов. А за Павел Герджиков беше особено удоволствие не само да припомни впечатляващия му творчески път, а и да сподели лични спомени, защото с Михаил Ангелов освен добри колеги са били много близки приятели:
Михаил Ангелов е човек, с когото имам щастието да вървя рамо до рамо като артист, като музикант – още от 1961 година. Това са доста години. Много често и до ден днешен животът ни се е преплитал и професионално, и лично, човешки, приятелски. Това е много приятно... Вие казвате – и това е вярно, Мишо е най-добрият в тълкуванието на музиката на Джоакино Росини, но той е в много отношения НАЙ... Преди всичко, понеже става дума за опера, за певци (аз самият съм певец-актьор) искам да кажа, че Михаил Ангелов е от много малкото диригенти, да не кажа единственият, който така ПОЗНАВА човешкия глас, разбира от проблемите на човешкия глас... Той разбира не само от технологията на пеенето, не само от анатомията на пеенето, но и от психологията на пеенето...
Аз толкова много съм работил с огромен брой диригенти – наши и чужди. Видял съм, чул съм какво ли не – и много добро, и изключително високо ниво, и средно, и слабо... Но понеже Михаил Ангелов е един комплексен артист, не можеш да гледаш на него само като на диригент, който по време на спектакъла ръководи всички процеси в оркестъра, на сцената, свързва ги и така нататък. Той не трябва да бъде гледан по време на спектакъл. Той се усеща, усеща се присъствието му. Разбира се, това е резултат от една много продължителна, високо професионална предварителна работа. Един репетиционен процес, в който, ако го изработиш така, както би трябвало да се изработи, след това вече нещата отиват по местата си и не е нужно да го гледаш (диригента)...
Михаил Ангелов е от този тип диригенти, които, още когато има подготовка на жеста, ти вече знаеш и усещаш с някакви скрити сетива – музикантски, твои си, лични, къде ще е силното време и в никакъв случай няма да се разминеш. Това не го могат всички. Много малко диригенти го могат. Той има много хубаво присъствие, много хубаво излъчване на пулта. Когато той е на пулта и погледнеш искрящия му поглед, енергиите, които отправя към теб, ти се чувстваш разкрепостен. Имаш чувството, че всичко, което можеш – даже и да си болен, даже и да си уморен, това отива на заден план и даваш най-хубавото от себе си...

Нека е светла паметта на големия български музикант и артист Михаил Ангелов.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Илюстрация към I действие на „Макбет“ от Джузепе Верди от 1865 г.

"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..

публикувано на 07.11.25 в 10:19

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син

Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..

публикувано на 04.10.25 в 07:50

"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман

Музика: Роберт Шуман Лобрето:  Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера:  25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: •  Зигфрид, граф на Брабант – баритон •  Геновева, негова съпруга – сопран •  Голо, приближен на графа – тенор •  Маргарита, придворна – мецосопран •  Хидулфус, епископ на Триер – бас •..

публикувано на 06.06.25 в 13:05

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18