Колкото и да си приличат, музикалните фестивали отразяват много от характера на мястото на провеждането си. Замислени като отваряне към другостта са фестивали от типа на Мар де мусикас в Картахена и до известна степен джазовия в недалечния от там Сан Хавиер.
Като говорим за подобни събития, дали не идеализираме прекалено ситуацията? В ежедневието диалогът между културите на много места се свежда до междуградските автобуси, които превозват сезонните селскостопански работници – напомням, че областта Мурсия и съседната Алмерия са оранжериите на Европа. Как се приемат чужденците, установени наоколо и доколко е необратим междукултурният диалог – това е и темата на разговора ни с Чема Милан, журналист във Валенсианската обществена телевизия. Ето началото на отговора му:
„Наблюдават се в по-общ план тенденции на конфронтиране между регионите – къде по исторически, къде по икономически причини. Напрежението все още не е осезаемо в ежедневното общуване. Хората влизат да пазаруват, любезни са както обикновено, но се усеща витаещото напрежение. И то най-вече благодарение на такива, които по-малко или почти не пътуват. Защото ако пътуват, ще си дадат сметка, че много повече неща ни свързват, отколкото ни делят.“
Изпълнителите, които слушаме, са част от програмата на двата фестивала и от ежедневния плейлист на стрийм Дуенде в радио Бинар - линковете са към кураторски плейлисти. А звучащият в началото Хорхе Пардо можете да видите и на софийска сцена на 20 септември. Освен него звучат и носителят на тазгодишната голяма награда на Мар де Мусикас – кубинският бард Пабло Миланес, китаристът от Валенсия Шимо Тебар, открил както преди 20 години, така и тази година фестивала в Сан Хавиер с джаз-версията си на един любим на малки и големи филмов хит на Хенри Манчини – Розовата пантера, а финалът е с една млада певица от Барселона, с която имах късмета да си общувам веднага след като бе станала известна благодарение на социалните мрежи. Тя се казва Росалия и на Морето на музиките я гледахме заедно с Раул Фернандес – Рефри, китарист и продуцент, оставил своя отпечатък и върху други млади имена, познати ни и от софийска сцена като гостувалата ни миналата година Росио Маркес или Силвия Перес, наше откритие отпреди 12 години, в момента сред най-търсените гласове в Испания, Франция и Латинска Америка.
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..