Марк Кадин: София е любимото ми място за работа

БНР Новини
Симфоничният оркестър на БНР, диригентът Марк Кадин и солистът Алексей Володин при откриването на новия сезон в зала „България”.
Снимка: Ани Петрова
На 27 септември новият главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР - Марк Кадин, откри новия сезон с програма и солист, обречени на успех. Алексей Володин - 40-годишен пианист, когото критиците ту сравняват с легендарния Григорий Соколов, ту определят като „съвременния Лев Оборин”. Володин е музикант със заслужено място в световния елит, за когото пишат: „блестящ виртуоз с безупречна, артистично непринудена техника”, „мислител и интелектуалец, за когото са характерни абсолютна безкозпромисност, аскетична сдържаност, изтънчена изкусителност и любов към звуковото изящество”. Той изсвири със СО на БНР хитовия Първи клавирен концерт на Чайковски, във втората част прозвуча Петата симфония на Шостакович. Предизвестеният успех се превърна в истински триумф с участието на възторжена публика, препълнила зала „България”, а присъствието на президента на Републиката Румен Радев и генералния директор на БНР Александър Велев придаде на събитието официален характер.

Ден преди триумфалния концерт, във вторник, поканих Марк Кадин в студио за първото му интервю в качеството на главен диригент специално за програма „Христо Ботев” - програмата за култура и образование на БНР. Да си призная, жанрът на интервюто никога не е бил любима част от професионалните ми задължения. Правя интервюта рядко и внимателно подбирам събеседниците си. Този събеседник си заслужаваше. Още първите няколко фрази след обичайните поздрави в началото ме слисаха: „... Аз имам такъв характер (може би не много добър), винаги се старая най-напред да забележа проблемите. Разбира се, ние с оркестъра за тези 15 години сме изработили добри, работни отношения и може би най-важното, което го има между нас - това е доверието. Защото без доверие един диригент би работил много трудно. Струва ми се, че ние си имаме доверие в смисъл, че аз мога да ги попитам или да ги помоля за нещо, а те ще се отнесат към това с разбиране и доверие и ще разберат, че ако моля за нещо, това е необходимо. Такъв микроконтакт вече е установен между нас за тези 15 години... ”.

Тук не се сдържах и попитах, наистина ли Марк Кадин твърди, че има лош характер, а отговорът беше: „Много, много лош!”. Всъщност, той не го казва за първи път. В едно негово интервю за сайта MK.RU прочетох: „Като дете бях не много добър човек. Малко злобен, затворен, неотзивчив, некомуникативен. А после се преродих под въздействието на музиката... ”. Цитирах го, а той само потвърди и продължи: „Да, точно така е. Мисля, че не съм добър. В смисъл, че... винаги ми се струва, че нещо трябва да се поправи. Нещо не е точно и трябва да се подобри. Това е част от характера ми”. „Ама това не е лош човек или характер, това е просто перфекционист!” - възкликнах. „Може би това е лошо качество, защото ако човек е перфекционист повече от необходимото, това също не е хубаво. Аз също разбирам това и работя над себе си, за да достигна някакъв баланс”.

„Много сте самокритичен! Никога от никого не съм чувала нещо подобно. Някой да каже, че като дете е бил лош, а после, под въздействието на музиката, изкуството, някак се е преродил?... "

"Ами, така беше, това е факт и не се срамувам да го кажа. Аз обикновено говоря това, което мисля. Това е едновременно мой плюс и минус. Защото, например музикантите в оркестъра знаят, че аз мисля същото, което казвам и правя същото това. Нямам двойни или тройни... там някакви неща. Аз съм открит, готов съм и мога да чуя по свой адрес и нещо недобро, мога и да отговоря - също не много мило. Тоест, абсолютно съм отворен за всякакви контакти”.

За невероятната съдба на един достоен човек и музикант, която започва в малкото провинциално градче Краматорск в Източна Украйна, в съвсем обикновено работническо семейство. За музикалното училище в Харков, за Москва и престижния институт (днес Руска академия за музика) „Гнесини”. За двете години в съветската армия като кларинетист във военен духов оркестър, озвучавал всички официални правителствени церемонии на Червения площад. За единствения преподавател по дирижиране в живота на Кадин - Владимир Понкин. За безценната практика в Ансамбъла за съвременна музика (АСМ) и Студията за нова музика в Москва; за Академичния голям концертен оркестър на Руската държавна телевизионна и радиокомпания; за осемте години работа в Руския национален оркестър като асистент на Михаил Плетньов и петте - с Владимир Спиваков и „Виртуозите на Москва”. За това колко не обича неща като „само-пи-ар” и „самореклама“ и няма профил във Фейсбук, защото му се струва, че е „малко неприлично сам за себе си да говориш: „Ето, аз съм в Париж!” или в Лондон... Има много хора, които го правят. Моля, няма проблем. Но това е нещо против моя характер, против натурата ми. На мен ми е много трудно да се държа по този начин. Много ми е трудно сам да говоря нещо хубаво за себе си и на някого да обяснявам къде съм бил. Струва ми се, че това е нескромно“. За програмата на новия сезон на СО на БНР, която е трябвало да подготви в рамките на ЕДНА СЕДМИЦА! За технологията на работата и за това какво точно смята да прави в Първо студио на БНР: „... С удоволствие ще записвам. Вече говорихме за това с продуцентите и главната задача, която има смисъл според мен, е да се правят записи на българска музика, която никога не е била регистрирана. Защото съм сигурен, че има много голям слой от музика, която по едни или други причини никога не е била записана и има много малко шансове това да се случи. Бих искал да поправя тази ситуация... За да има пълна и ясна картина на българското музикално изкуство, трябва да има документи. Трябва да има документална картина - тоест всеки човек, всеки любител на музиката да има възможност да чуе всичко, което тук някой е създал през годините. Не е справедливо да има 25 записа на една симфония от Бетовен в различни варианти и да няма например запис на нещо от Петко Стайнов или Владигеров. Това е ненормално, нали?... Разгледах сайта на Съюза на българските композитори и за себе си съставих определена картина: кой е българският Прокофиев, българският Шостакович (условно, разбира се!), дори българският Чайковски. И с много усилия успях да открия някакви записи. Тоест, не можех свободно в Интернет да намеря нещо. Струва ми се, че това не е правилно. Не бива да бъде така. И аз съм много заинтересован от това - не защото искам да се харесам тук! Не е тази причината, а това, че аз искам да поправя един недостатък, ако има такъв“.

За всичко това и защо София е любимото му място за работа ще научите повече от звуковия файл: само част от разговора с Марк Кадин - главен диригент на СО на БНР.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Илюстрация към I действие на „Макбет“ от Джузепе Верди от 1865 г.

"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..

публикувано на 07.11.25 в 10:19

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син

Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..

публикувано на 04.10.25 в 07:50

"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман

Музика: Роберт Шуман Лобрето:  Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера:  25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: •  Зигфрид, граф на Брабант – баритон •  Геновева, негова съпруга – сопран •  Голо, приближен на графа – тенор •  Маргарита, придворна – мецосопран •  Хидулфус, епископ на Триер – бас •..

публикувано на 06.06.25 в 13:05

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18