Илия Бешков без свян разголва страсти и пороци в изложба със 150 рисунки

БНР Новини

Една изложба ни пренася в домашните и обществените бани, в бардаците, шантаните и спалните, за да открехне най-интимния свят на градския човек от първата половина на миналия век. С помощта на 150 рисунки, експозицията “Илия Бешков свян и страсти” в Пловдивската градска художествена галерия разкрива най-съкровени тайни, ревниво пазени от обществото.

След държавния преврат в България през 1934 г., когато парламентът е разпуснат, партиите са забранени, а над печата е наложена тотална цензура, Илия Бешков не може повече да публикува своите помитащи карикатури. Тогава се увлича от идеята да нарисува всичко, което хората потайно вършат, и изпъстря своите бележници с образите на възбудени мъже, похотливи вдовички, прояви на най-долни страсти. Така се раждат рисунките, които вече бяха изложени в столичната градска галерия, а в момента могат да се видят в Пловдив.


Изложбата има две цели – да извади на бял свят непоказвани рисунки, които Илия Бешков е правил единствено за себе си и да проследи развитието му като художник през годините казва нейният куратор Красимир Илиев. Той е чувствителен като карикатурист и откликва на всяко политическо събитие, но също така е привлечен от интимния свят на човеците, както нарича хората. Още повече, че според него интимният свят се отразява върху всяко човешко поведение, включително и в политиката.

Когато през 1938 г. Илия Бешков прави първата си изложба, критиците го наричат “изобличител на порочното в живота”. Но той самият ги опровергава с думите, че не е съдия, за да издава присъди.

Снимка

Това всъщност са най-човешки неща
– казва още кураторът. По негово време например се е смятало, че отиването на един зрял възрастен мъж в публичния дом не е особено подсъдно от гледна точка на морала. Разбира се, било е доста популярно и сред художниците. На младите момичета пък се е казвало да не минават по ул.“Мария Луиза” (в столицата), защото не е хубаво да виждат разголените жени. Обществените и домашните бани също са много любопитно място, което Илия Бешков си е представял и го е пресъздавал. Той самият казва, че не рисува човеци, т. е. не гледа хора от натура, а ги сътворява. С други думи, можел е да създаде жени в баня, както често се е забавлявал да го прави, или семейство в домашна баня, където, естествено, никой не е съумявал да надникне.

Снимка

Освен с рисунките, зрителите ще могат да се запознаят и с размисли на художника, които той е записвал в своите дневници. Неотдавна неговата книга “Черната тетрадка” беше публикувана след 57 години, колкото е живял и самият Илия Бешков. И докато на страниците й художникът е давал безпощадна диагноза на заобикалящата го действителност, Държавна сигурност прилежно е попълвала сдруг вид записки досието му от над 200 страници.

Някои фрагменти от негови изказвания излизат за първи път – добавя Красимир Илиев. – Те не са от “Черната тетрадка”, а от друга, червена на цвят и не са публикувани никъде досега. В тези своеобразни дневници той е записвал размисли, които не е можел да изкаже нито публично, нито дори пред приятели. Илия Бешков е имал досие, а брат му е бил убит от т. нар. "народен съд", обвинен като министър в едно от правителствата малко преди 9 септември 1944 г.

Илия Бешков е един от най-значимите художници на ХХ век. И когато рисунките му напускат границите на България, той е сравнен с най-големите имена на всички времена Рембранд, Гоя. Но не по-малко важно е, че зад големия творец стои един добър човек. Обичам хората, ще изповяда той в червената си тетрадка: От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората... Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07