Радиоенциклопедия „Пазители на старината”: Етнографи - визионери

БНР Новини
Мотив от писана ракла от Панагюрище
Снимка: Народна библиотека
Да се събере и запази всичко, що е оцеляло от старинско време досега и което представлява националните черти и особености на народния бит - ето основната задача на етнографията - това пише Димитър Маринов, оставил ни може би най-богатите етнографски описания на традиционната култура на българите и първият директор на Народния етнографски музей.

Вторият епизод от поредицата „Пазители на старината” представя етнографите - визионери, хората, които успяват безпроблемно да впишат младата българска етнографска наука в европейската научна парадигма, да създадат нейните институции, методология и периодичен печат. Това става в първите десетилетия след Освобождението на страната. По това време личности и събирачи като Петко Славейков и Кузман Шапкарев продължават да работят. Но този период ще представим с имената и дейността на Димитър Маринов и на проф. Иван Шишманов, и двамата родени в Османската империя. Димитър Маринов, получава образованието си в нейните граници, а Иван Шишманов учи в големите европейски университети.

Изследователските им пътища се преплитат през целия им живот и тези професионални контакти се оказват доста плодотворни. Имената им остават в историята като създатели на Народния етнографски музей, на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, който продължава да излиза и до днес. Първият том на „Сборника за народно творчество, наука и литература”, наречен по-късно „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” се появява на 22 юни, 1889 г. Известният фолклорист Михаил Арнаудов пише: В една бележка с молив в ръчния екземпляр на Шишманов се казва под датата 22 юни: Моят рожден ден. Тогава Иван Шишманов навършва едва 26 години.

Гости в епизода са главен асистент доктор Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с национален етнографски музей при БАН, доц. д-р Еля Цанева от секция Историческа етнология към същия институт и доц. д-р Николай Папучиев, преподавател във Факултета по славянски филологии в СУ „Свети Климент Охридски”. Ще чуем и гласа на известния фолклорист Елена Стоин, който съхранява „Златния фонд” на Българското национално радио.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07