Последният епизод от поредицата „Пазители на старината“ разказва и напомня за Лазар Донков, човекът, който създаде Етнографския музей на открито „Етър“. Той успява да реализира мечтата на поколения български етнографи, при това с изключителна прецизност, макар и да не е учен, и да създаде единствения „скансен“ музей в България.
Епизодът е и за проф. Мария Велева, която с помощта на брилянтните рисунки на художничката Евгения Лепавцова, успява всеобхватно да документира изчезващото българско традиционно облекло.
Двамата работят по едно и също време, в което традиционната култура нас бързо си отива. Изключително прецизни в работата си, и двамата имат неповторим усет към детайла. Лазар Донков оживява старите водни съоръжения, къщи и занаяти, в един жив музей, строен от стари майстори, а Мария Велева, заедно с художничката Евгения Лепавцова, успява да обходи село по село, да проучи различни архиви, музейни колекции, картини на стари художници и да ни остави великолепни албуми, посветени на облеклото на старите българи. Много скоро след документирането им старите съоръжения на балканджиите и старинните дрехи вече не могат да бъдат намерени и видени. Те безвъзвратно са си отишли, заедно с хората, които са ги създали.
Гости в епизода са доц. Соня Алексиева, преподавател в Нов Български университет, Величка Илиева, главен уредник в Етнографския музей на открито „Етър“ в град Габрово, както и доц. д-р Мирелла Дечева, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Етнология“.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..