Галин Стоев, eдин от утвърдилите се български режисьори зад граница, е новият директор на Националния театър в Тулуза. Вече 26 години той работи като актьор и театрален режисьор не само в България, но трупа опит на сцени в Англия, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Аржентина и Франция. Първата си пиеса като режисьор поставя на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София през 1999 г., а две години по-късно пак там печели престижната награда за театрално изкуство „Аскеер“ със спектакъла „Аркадия“ на Том Стопард. Актьорско майсторство и режисура учи при проф. Крикор Азарян в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ заедно с познатите на българската публика Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Мариус Куркински, Койна Русева и Стефка Янорова.
Да намериш мястото си и да се утвърдиш като артист и режисьор във Франция не е лека задача. За Галин Стоев обаче Франция е една от страните, която го приема безрезервно, може би защото не се стреми да бъде приет. Там се сблъсква с интереса на публиката, която е любопитна да разбере как един чужденец би могъл да разкаже френската култура от своя гледна точка. „Френската култура отстрани изглежда много затворена и труднодостъпна – отбелязва Галин Стоев. – От друга страна, има един много прост вход и когато човек го разбере, всъщност нещата си идват на мястото. Ако успееш да схванеш кодовете на тази култура, много лесно можеш да намериш достъп до нея.“ И той успява, не само на сцената на „Комеди Франсез“. Разбира се, не забравя да си повтаря всеки път, че има и голям късмет. Защото по пътя си успява да срещне артисти и институции, които са отворени към работата му и артистичните му търсения. И в този смисъл до поста директор на Националния театър в Тулуза „нещата се получиха много естествено“:
Доста вълнуващо и същевременно с това малко плашещо – така режисьорът определи новия си пост, който той зае на 1 януари. – Отговорността е доста голяма, вниманието към този театър е голямо. Трябваше ми време го да осъзная. Отдавна спрях да се идентифицирам само като българин, а като артист и като човек, който работи в една сфера, която е наднационална. В момента, в който приех това за себе си, всички проблеми или въпроси, които по принцип могат да те ограничат, отпаднаха. В момента, в който приех, че съм артист, преминаващ през различни контексти, през различни езици и начини на мислене и правене на театър, този номадски начин на работа и съществуване се оказа най-устойчивото нещо в моя път. През едно непрекъснато преместване и през една нарочно поддържана нестабилност, успях да изградя това, което може би е най-стабилното в мен – моята собствена идентичност като артист. Работата ми се оказа единственото нещо, в което със сигурност можех да се заземя, да пусна корени и да се чувствам стабилен.
Като визитна картичка пред публиката в Тулуза българският режисьор решава да представи „Танцът Делхи“ от руския автор Иван Вирипаев, един от неговите любими съвременни драматурзи, чиито текстове е поставял вече на българска сцена. Разбира се, това е доста рисковано начинание във Франция, защото по-логично би било да направи Молиер, както правят повечето директори. Именно затова, Галин Стоев решава да направи точно обратното:
Това беше освен художествен и идеологически избор от моя страна. Трябваше много бързо след номинацията ми да определя какво да покажа от това, което съм правил. И понеже нямах представление, което да е готово, опциите бяха две – или да възстановя някакво старо, което съм правил във Франция или в Белгия, или да направя ново, което е по-рискованият вариант. В същото време вървяха преговори с Народния театър „Иван Вазов“ да поставя пиеса при тях. Всички тези елементи се събраха и тогава си казах, че ще предприема може би най-трудното нещо – ще направя пиеса в България, мястото, от което съм тръгнал и ме е формирало.
За Галин Стоев това е и възможност да се върне в България, и да работи с актьори, които познава и обича, а също и да открие тези от по-новото поколение. От друга страна, с това дава знак на публиката в Тулуза, че:
Отсега нататък на тази сцена ще чуваме не само френски език, но и други езици, ще виждаме други екипи, ще се смесват култури и т.н. Това е част от патоса на целия проект към отваряне навън. „Танцът Делхи“ ще се играе в Тулуза на български език, с френски субтитри и български актьори.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..