На 15 февруари т.г. духът на този непознат у нас български художествен гений ще тържествува – от 18 часа в Националната галерия, пл. „Княз Aлександър I“, в залите на цели два етажа, ще се открие негова грандиозна ретроспективна изложба. Защо едва сега? Защо нищо не знаем, нито сме чували за този уникален, наистина много български художник? Може ли близо 30 години след края на тоталитарната власт у нас да бъде премълчаван този толкова талантлив творец, съизмерим с европейските величини? Нима не е време творчеството му най-сетне да бъде извадено на светло, а името му да излезе от необяснимата забрана?
Той умира през 1966 г. в Мюнхен. Приживе в България има само една самостоятелна изложба през 1934 г. Изкуството му е национално откровение - ярка експресивност, магичен синтез на форми и колорит.
Роден е на 18 януари 1894 г. в Пиринска Македония, в с. Либяхово , днес с. Илинден. Следва в Академията при проф. Иван Ангелов и проф. Иван Мърквичка, но заминава за Мюнхен, където през 1930 г. завършва живопис при Херман Грьобер и Франц фон Щук.
През 1934 г. за последен път идва в България и става задграничен, но редовен член на Дружеството на новите художници и оттогава участва в повечето му общи художествени изложби и индивидуални негови инициативи. През същата 1934 г. прави първата си и последна самостоятелна изложба у нас, състояла се в галерия „Преслав”, открита от Иван Лазаров.
През това време Кочо Гърнев пътува из Европа и Изтока, посещавайки Холандия, Белгия, Англия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Турция, Сирия, Палестина, Египет и Гърция. Впечатленията от многобройните си пътувания той „запечатва” в картини, изпълнени в акварелна техника, които излага в първата си изложба в Мюнхен. Тя става факт през 1940 г., когато представя 91 свои работи в „Галерия на площад Ленбах” . Става шеф на Дружеството на мюнхенските художници. През 1941 г. участва в Общата изложба на български художници в Германия. През 1951 участва с картината „Ослепен от войната” в антивоенната изложба в Мюнхен. В чужбина има 13 изложби.
Негови картини има в Мюнхенската пинакотека, но голяма част от ранното творчество на художника е унищожено през 1944-45 г. по време на бомбардировките над Мюнхен.
Въпреки разстоянието, което го дели от България, Кочо Гърнев поддържа контакт със свои колеги, оказва им гостоприемството си при пътуванията им в Германия. А. Саламбашев го нарича „неофициалния български консул в Мюнхен”. За това посрещане ще си спомни и Д. Лозенски: „от Мюнхен заминах за Париж, но вече добре подкован от видяното благодарение гостоприемството на Кочо Гърнев, който после предложих за член на „Новите” заедно с Елиезер Алшех”.
Ако искате да научите защо изкуството на този изящен живописец едва днес става публично достояние в родината му, чуйте разговора с Павел Тодоров, който е главният „виновник“ да се организира тази небивала експозиция и Павлина Девлова, основен съучастник в провеждането на този празник на българската гениалност.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..