До 10 март наскоро откритата софийска галерия „Структура“ предлага на вниманието на своите посетители изложбата на Адриана Чернин „Отклонения“. В нея могат да се видят съвсем нови творби, създадени специално за пространството на галерията. То много ме вдъхнови с архитектурната си цялост. От една страна има характер на зала, от друга –на индустриално хале, и всичко това в сърцето на столицата. Когато го видях, усетих, че трябва да създам творби специално за него – казва авторката.
Адриана Чернин е родена в София. През 1997 г. завършва Университета за приложни изкуства във Виена, където живее и работи в момента. Организирала е самостоятелни изложби в Линц, Виена, Кьолн, Висбаден, Кремс, Бон, Париж и в Музея за съвременно изкуство в Масачузетс, САЩ. Работи с престижната виенска галерия “Пространство за актуално изкуство Мартин Янда”.
В настоящата изложба „Отклонения“ Адриана Чернин е фокусирала креативността си върху орнамент, който произхожда от арабската архитектура. Ето какво разказва авторката:
Преди четири години Музеят за приложни изкуства във Виена „МАК“ се обърна към мен с молба да погледна оригинален фрагмент от минбар на джамия в Кайро. Минбар е вид амвон в джамията, където имамът се качва и произнася проповедта. Орнаментът датира от XIII век. През XIX век цялата постройка е била разрушена и различни части от нея са попаднали в западноевропейски колекции. Някои от тези части са попаднали в „МАК“ във Виена. Поканиха ме да видя орнамента, тъй като през последните години се бях занимавала с такъв вид геометрични орнаменти. Това, което ме интересуваше в началото, беше липсващата решетка на този орнамент. Опитах се да му върна завършения вид, представата за това как е изглеждал в оригинал.
В началото на своята кариера Адриана Чернин твори в областта на видеото и рисунката. В последствие се съсредоточава предимно върху втория жанр. Рисунката, както и картината, са статични медии. При тях наблюдателят е този, който открива нови и нови аспекти – обяснява авторката.
В тази изложба Чернин работи изцяло с орнамента. Въпреки, че е прекрасен, този фрагмент не може да бъде разчупен. Всяка точка е зависима от друга, както и всяка линия, затова не съм го въвличала във взаимоотношения с други елементи – обяснява художничката. Работите са изпълнени с молив, акварел и акрил върху хартия. В изложбата са показани и скици, които провокират безброй варианти за анализ.
Творбата „Автопортрет“ е своеобразно обобщение на цялата експозиция. И тук отново орнаментът е фундамент:
Досега бях правила един автопортрет и това е вторият – разказва Адриана Чернин. – Общото е, че и при двата лицето, което би трябвало да изразява психическото състояние или това как изглежда художникът, не се вижда. Тялото е облечено в риза, изградена от този орнамент. Фонът също е създаден от него. Там, където би трябвало да е главата, лицето, има една квази скулптурна форма, която също произхожда от този орнамент и дава впечатление за триизмерност. Донякъде скритият смисъл на автопортрета е авторката, изгубена в орнамента.
В момента Адриана работи върху следващата си изложба във Виенския музей по приложни изкуства „МАК“, където нейните творби ще бъдат изложени редом с оригиналния фрагмент от Кайро. Ще има рисунка на стена, в която ще бъдат монтирани оригиналните части, така че да се види каква е идеята на този орнамент.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..