Ако си представим ученика като парче глина в ръцете на талантлив учител, винаги ли пръстите му ще изваят съвършената творба? Отговор на този въпрос ще можем да потърсим в четири изложби, в които известни живописци и скулптори застават редом до своите възпитаници.
“Учители и ученици в изобразителното изкуство” е проект на фондация “Въпреки”, който обединява проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев, проф. Андрей Даниел и проф. Николай Майсторов и техни изявени студенти в Художествената академия. В четири последователни изложби в София, Варна и Кюстендил учители и ученици ще покажат свои произведения и в съпътстващи дискусии ще поставят въпроси, сред които полезна ли е претенцията на учителя за моделиране на ученика по свой образ и подобие, какво създава образователната ни система – творци или епигони, какво иска да изгради преподавателят у своя ученик.
Нашата материя е особена, защото става дума за изкуство, но и за етика – казва художникът проф. Андрей Даниел. – Академията е място, в което би трябвало да идват вече ограмотени художествено хора, изразяващи себе си като творчески личности и имащи смелостта да се подписват под произведенията си. Така че целта ми е да осъществявам истински човешки контакт със студентите си, да усещам техните естествени наклонности и стремления в областта на изкуството и да им помагам да се изразяват добре художествено. За разлика от други клонове на познанието, ние не даваме стандарти – нашето образование е абсолютно индивидуално и смисълът му е да синтезира индивидуалности. При нас интересното е художниците да бъдат различни.
Според проф. Андрей Даниел етиката в изкуството, както и в живота, се съдържа в десетте Божии заповеди, затова творецът трябва честно, добросъвестно и храбро да отстоява човешките принципи. Етиката е основният закон, който ни прави хора и ни различава от борбата в джунглата, смята още той.
Етиката е в осъзнаването на отговорността на художника, защото той е важна фигура в обществения живот независимо дали е живописец, илюстратор, дизайнер – казва, на свой ред, изкуствоведът проф. Чавдар Попов. – И една от задачите му е да противодейства на пошлотията, масовата култура, кича, които ни заливат от телевизионния екран и таблоидите, както и в борбата му за изграждането на вкус и естетическо отношение не само към изкуството, но и към всички аспекти на всекидневния живот. В този смисъл художникът има място в тази колизия, която се разиграва пред очите ни.
Дали обаче този обществен сблъсък води в една посока младото поколение творци?
Това е сложен въпрос – отговаря проф. Андрей Даниел. – Не може да се говори за общи теми, въпреки че цари една тревожност, която по някой път стига до униние, защото, знае се, че в нашата област нещата не вървят добре. Вниманието към изобразителното изкуство у нас не е на нужната висота, а то май никога не е и било и това като че ли е някаква българска традиция – повече се уважават оперните певци, писателите, поетите, докато художниците са малко общоделци. Но все пак има героични усилия в тези млади хора, в техния избор да бъдат именно художници въпреки невниманието на аудиторията. Може би това е така, тъй като осъзнават, че методологията на изобразителното изкуство им дава възможност да изследват този свят, а защо не и да го променят.
Първата от четирите изложби беше открита на 22 февруари в галерия “Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил, където се представиха скулпторът Емил Попов и учениците му. На 1 март в столичната галерия “Арт алея” е ред на живописеца Вихрони Попнеделев, следва проф. Андрей Даниел на 17 април във варненската Градска художествена галерия и последен – на 10 май, в “Квадрат 500” ще бъде художникът Николай Майсторов.
Снимки: въпреки.com
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..