Има най-различни начини за пътуване в историческото време. Ако изберем сериозния подход на учените, ще се заровим в строги хроники със сухи описания и дати, ала ще ни се изплъзнат ароматът на времето и емоциите на хората. Изложбата „Поздрави от... Италия и България” обаче сякаш с цветен балон прелита над събития, традиции и вкусове от цяло едно столетие – надничайки в интимните послания на пощенските картички, залепените върху тях марки и ликовете на монетите, тя ни разказва за преживяното в двете страни през миналия век.
Експозицията, разположена в изтънчените зали на някогашния Княжески дворец и в сътрудничество между Италианския културен институт и Националния етнографски музей, представя сходното и различното в историята на двата народа през 20-и век, а също – как политическите събития повлияват личните истории.
В сравнително близък период двете страни се освобождават и обединяват, а българи се бият в гарибалдийските отряди – разказва д-р Иглика Мишкова, куратор на изложбата. – Освен това България и Италия участват в световните войни и 1946 г. става вододелна за тях. Тогава и двете биват обявени за републики, но тръгват по различен път – докато едната попада зад Желязната завеса, в другата започва бурно индустриално развитие с високо потребление и множество образователни реформи. В края на 20-и век пък в Италия влиза в обращение еврото, докато в България през 1989 г. пада комунистическият режим и през 2007 г. страната става член на ЕС.
И тъй като късчета от лични светове подреждат голямата картина, как би изглеждала тя в общата съдба на един българин и на един италианец от началото на миналия век?
Ако си представим, че разказваме историята на един българин на посещение в София, той вижда много нови сгради и превозни средства, наблюдава промените в главните улици и в градската среда, свързани с развитието на държавността – продължава разказа си д-р Иглика Мишкова. – Той разглежда също така музеите, градините на Княжеския дворец и всичко това намира място върху картичките, от чиито фотографии можем да проследим по какъв начин се е развивал градът. Огледалната италианска история пък разкрива как хората все повече се интересуват от посещаването на курорти и как културните събития заемат важно място в техния живот. Затова и в емблематично изображение се превръща постановка на театъра Ла Скала в Милано. С тази картичка един от зрителите й с елегантен почерк пожелава на своите близки да се докоснат, макар и отдалече, до високото изкуство. Подобна е ситуацията и у нас – след Съединението на България и нейната индустриализация хората стават по-образовани и започват да се вълнуват от същите неща като в Италия.
Най-старата българска картичка в изложбата датира от 1898 г. и пресъздава варенето на гюлово масло, докато италианската е с пощенско клеймо от 1881 г. и с лика на Колизеума. През годините съдържанието и почерците върху картичките се променят, но едно остава неизменно и до днес – всяка от тях завършва с “Поздрави и целувки...”, било на италиански, било на български език.
Най-много ми допадат картичките с изображения на вече несъществуващи места или пък на променени – например паметниците, улиците – казва посланикът на Италия у нас Стефано Балди. – Виждайки как те са изглеждали в миналото, човек може по-добре да разбере какви събития са се случили на даденото населено място. И това важи за всички градове – когато гледам пощенските картички със стара София и ги сравнявам с това, което виждам днес в същия този град, разбирам какво развитие е претърпял даден отрасъл или конкретно място, включително и моето посолство.
Днес пощенските картички отстъпват на селфитата в социалните мрежи, марките все още продължават да пренасят своята частица от историята, когато се случва да комуникираме „на хартия”, а монетите отдавна не разкриват кой управник е на власт. След сто години ще разказваме какво сме преживели с достоверни образи – ще има ли обаче какво да ни прошепне за някой трепет на човешката душа, който сега намираме в кривване на буква или пък в разтворено мастило от сълза?
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..