Премълчаната история на българските светлописи
Живописците изписват платната си с четка, шпакла и различни на цвят маслени или темперни бои, графиците предпочитат да графират с молив, перо и туш, майсторите на акварелите – водните бои…
Художниците фотографи рисуват винаги и само със светлина. С дневна, лунна, изгряваща или залезна, но винаги и само със светлиците. Затова още с появата на първите фотографии, още през XIX в., те са били наричани светлописи. А по-късно тази изящно съдържателна дума е била забравена и подменена с кадро, със снимки, с фото графики, фотографии…
Но какво знаем за началото на българските светлописи? А за неговото продължение през различните векове? Кои са първите ни светлописци, кога този моден за времето си занаят се превръща в изкуство, което и с блясъка на светкавиците си търси и намира заветно място в националната ни история.
Благодарение на родното ни фотоизкуство в българската обществена памет и днес продължават да пламтят най-светлите образи, които нацията ни е извикала за живот. И за безсмъртие.
Слава Богу, намери се един художник, който рисува със светлина, и той се присети да събере всичко известно, малко известно, премълчано или забранено свързано с онези българи, чието земно пребиваване е било посветено на светлописането.
Това е Зафер Галибов, който не се нуждае от специално представяне. Достатъчно е да кажем, че след 8 години проучвания, този майстор на фоторисунъка е станал истински издирвач на фотолетописите, истински изследовател на загубените във времето фотоси и фотохроники.
Галибов успява да възкреси от небитието всичко възможно по темата, рови се във всички достъпни хранилища и прекарва часове в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Историческия архив на БАН и Държавната агенция по архивите, както и във Военноисторическия музей в София, Археологическия музей във Варна, НБ „Иван Вазов“ в Пловдив, а също и в различни музейни сбирки от Русе, Самоков, Шумен, частни архиви и колекции, установява контакт с все още живи пра и праправуници и наследници.
Гости в студито са Зафер Галибов и доц. д-р Виолета Василчина, а доц. Георги Лозанов се включва по телефона.
-
Чуйте предаването
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Митологични образи: Дафнис и Хлое
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Морският жаргон
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
Петър Делян като историческа фигура и романов герой
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
За тънкио намек и дебелио край
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
По-добре късно, отколкото… рано
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно
