На 30 години Иван Донев е намерил себе си и светът му благодари за това – в началото на февруари той спечели моден “Оскар” за най-добър международен дизайнер на модните награди в Чикаго, в средата на този месец закичи на ревера си “Златната игла” за български дизайнер на годината, а на 30 март с гала ревю-спектакъл ще закрие Sofia Fashion Week 2018.
Макар да израства сред творческия хаос в шивашкото ателие на майка си, момчето от гр. Раковски мечтае да стане сценограф. Ала невидимите небесни помощници го сблъскват с достолепна френска дама, чийто съдбовен пръст изтрива детските му въжделения, сочейки към Вечния град.
Бях хореограф на ревю в Париж и в бекстейджа преди събитието видях една скъсана рокля – спомня си деня, който ще преобърне живота му, Иван Донев. – Трябва да кажа, че винаги разглеждах тайно роклите преди ревютата – и намерих игла и конец и започнах да шия. Тогава дамата пристигна, строго ме погледна и каза – ти шивач ли си, а аз отвърнах, че съм хореограф, но че в училище съм учил шиене като всички деца. Тя ме наблюдаваше през цялата седмица и последния ден ми даде картичка със собственоръчно изписаните думи: “От ръцете ти се ражда изкуство и това изкуство не трябва да бъде модата на другите, а твоята мода, която да показваш на света”.
Френската дама го съветва също така да отиде в най-добрата модна академия в света – римската “Коефия”, където да стане истински дизайнер. И не ми трябваше много, добавя Иван Донев.
“Коефия” е място, което те учи преди всичко да бъдеш добър стилист, добър шивач – продължава той. – Но най-вече изгражда в теб културата да бъдеш дизайнер, а не просто да рисуваш и да мислиш, че си креативен. Освен това в академията си обграден с професори, от които попиваш буквално историята, защото те самите са били главни герои в нея.
В Рим Иван Донев се сблъсква с много трудности и мигове на отчаяние, заради финансовата нищета и дори глада. Но в най-критичния момент, в който е на път да се откаже, печели от лотарията нужната му сума, за да завърши академията. И си е струвало, тъй като славата го спохожда още с дипломния му проект – през 2012 г. той дебютира на Alta Moda в Рим и получава наградата World of Fashion, което е изключително признание. Следват участия на всички седмици на модата по света, стотици ревюта, награди.
Моята запазена марка е голият гръб – казва за творчеството си дизайнерът. – Намирам гърба за една от най-красивите и сексапилни части от женското тяло, която в голяма част от моделите си подчертавам по много деликатен начин. Преди време в Италия дори беше излязла статия със заглавието “Дизайнерът, който елегантно съблича жените”. И да, дамите са облечени, но същевременно дрехата е сексапилна, а не вулгарна.
Дизайнерът прави по една колекция годишно, защото се изисква време да персонализира всеки един детайл – от ципа до копчето. За последната си колекция “Мост между културите” в черно и бяло, вдъхновена от Музея на ислямското изкуство в Доха”, пък казва, че е изцяло с неговия подпис. Затова и смело заявява, че вече не следва тенденции, а ги създава – като в бъдещата си колекция в бяло.
Според едно клише, модата е огледало на цялото общество – казва още Иван Донев. – И наистина, за да бъдеш дизайнер, трябва да си нещо като Нострадамус, тъй като се налага да създадеш актуален продукт за след една година и за целта трябва да разбереш от какво се нуждае обществото. Затова е много важно да бъдеш между хората, за да почувстваш техните потребности и очаквания. Аз самият съм щастлив, защото – макар и дизайнер едва от пет години, вече нося това предчувствие за година напред.
Да отидеш в държава, в която модата е традиция и да успяваш – говори за повече от признание. Затова и Иван Донев все по-често застава зад академичната катедра, за да дава стимул и кураж на младите, на които им предстои да хванат живота за ръка.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..