С две изложби в Националния дворец на културата започна осмото издание на СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ. А Световната асоциация на авторите, работещи с хартия (IAPMA) ще има тук свой конгрес, който ще съпътства фестивала.
Засега такъв фестивал се провежда само в България, като „гостува” с изложби и в други държави. Даниела Тодорова, куратор на фестивала и самата тя художник, разказва как се е родила идеята. Преди години изложбите на изкуство от хартия са били епизодични и доста камерни. Даниела и нейният съпруг Тодор Тодоров решават да организират нещо по-мащабно. Успехът бил неочаквано голям.
В началото ние обяснявахме какво е това, а хората питаха: боклуци ли са…беше доста весело – разказва Даниела. – Сега вече виждат, че това е изкуство с огромен потенциал, който привлича и много автори, които не са свързани пряко с него. Но чрез езика му изразяват определени идеи и концепции.
Тази година СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ е посветен на българското председателство на Съвета на ЕС, поради което беше открит в Националния дворец на културата с мащабна експозиция: Там показваме една по-представителна част от фестивала, с основен фокус България. Какво страната ни е дала на света, какво е сега и какво възнамерява да бъде, какви са нейните цели. И затова експозиция се казва „Минало, настояще, бъдеще”.
В досегашните издания на СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ са били представени 35 страни, а тази година се очакват творци от 43 държави. Световната асоциация на авторите, работещи с хартия, ще събере за конгреса си в София през май 250 свои членове. Програмата включва лекции и уъркшопи, а изложби се организират в много от престижните столични галерии до 16 юни. Фестивалът вече имаше едно представяне „в аванс” на 5 април във Финландия, а проявите в други държави ще продължат до месец ноември.
Една от амбициозните цели на фестивала и на неговите прояви в чужбина е да представя България и нейното културно наследство на съвременен език, за което вече е натрупан сериозен опит. Самите произведения често са вдъхновени от различни исторически периоди, места и артефакти. В експозициите обикновено присъстват и дигитални продукти – филми и презентации. Те обикновено са на английски език, а сега се подготвят и с японски и португалски субтитри, за да се представят в страни, в които английският не е толкова популярен.
Когато нещо е музейно, хората не смеят толкова директно да общуват с него. Докато съвременното изкуство някак си е по-сговорчиво, по-предизвикателно, и така подканя зрителя да влезе в някакви взаимоотношения, буди много въпроси. Всъщност всички тези експозиции обикновено ги придружаваме с лекции и презентации, така че България става голям приятел на изключително много хора, които не са идвали у нас, или даже, колкото и странно да звучи, но дори не са чували за страната ни – казва Даниела Тодорова.
И още факти за фестивала на хартиеното изкуство: Той се организира от фондация „Аматерас”. Един от важните партньори е Столичната община, тъй като ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ е част от културния календар на столицата и от самото му създаване общината е подкрепяща организация. Министерството на външните работи участва в подготовката на проявите зад граница със своите културни институти и посолствата във Финландия, Косово, Япония, Израел, Бразилия. Предвиждат се изложби също в Република Корея, Мароко и Китай. Тази година основен партньор е и Световната асоциация на авторите, работещи с хартия, заедно с редица частни компании и медийни партньори. Бих казала, че фестивалът се радва на обич и разбиране. Разбира се, винаги има неща, които не достигат, но не това е важното. Същественото е, че нещата се случват, че хората са щастливи, и че има една голяма рефлексия навсякъде, каза в заключение Даниела Тодорова.
Снимки: личен архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..