Отбелязахме 75 години от Йом Ашоа, денят на катастрофата, сполетяла евреите по времето на нацизма. Ние, българите, сме измежду малкото народи на планетата, които са спасили своите евреи, и с право се гордеем с този факт. Гордеем се с онези, които са проявили християнско милосърдие, съпричастие и гражданска смелост. Но наред с национално известните ни герои има и такива, които никога няма да стигнат до шумните анали на световните хроники. Тъкмо техните тихи геройства продължават да вълнуват както децата и внуците на спасените български евреи, така и роднините и наследниците на премълчаните спасители. И въпреки дистанцията във времето, постъпките им продължават да ни изненадват и възхищават. За тези читави човеци говорим днес. Голямата история може и да не ги е забелязала, но паметта на поколенията ги е съхранила. Тази година четирима българи ще заемат заслуженото си място в „Яд Вашем” и имената им ще бъдат записани сред останалите праведници на света.
Институтът и мемориал „Яд Вашем” е създаден през 1953 г. в Йерусалим и е посветен на холокоста. Една от целите му е да издири и увековечи онези хора от нееврейски произход, спасили евреи от техните палачи. До 2018 г. са признати над 25 000 души от 49 страни, сред които и България с 20 праведници. Почетното звание „праведник на народите на света” се присъжда на само на онези, които в условията на нацисткия терор по собствена инициатива са спасявали евреи, които дори с риск за живота си са се притекли на помощ на свои съседи, съученици, колеги, познати или дори съвсем непознати хора, белязани с позорната жълта звезда.
Оказва се, че български дипломати са спасили 13 000 евреи с визи и курортни карти, това са полски, немски, турски, френски и чешки обречени души.
Тези 13 000 курортни и работни визи, издадени през периода от 1940 г. до 1944 г. от български дипломати, са за онези евреи, които са поискали да напуснат Европа и да стигнат до Палестина или дори до Китай. Само към 1940 г. година по данни на полицията в България са пристигнали около 3000 евреи, които очаквали корабите, за да тръгнат към Обетованата земя, разказва Иванка Гезенко от Държавната агенция „Архиви”. Запазена е преписка и за 1500 човека, тръгнали от Будапеща, Букурещ и Галац. Българските консули дават предписание, че тези хора трябва бъдат изведени до Дедеагач на групи по 4-5 човека, за да не бият на очи сред останалите пасажери.
В разговора ще стане дума и за други 36 чуждестранни дипломати от различни народности, които също са сторили невъзможното, но са успели да спасят стотици синове и дъщери на Давид.
Събеседници бяха Максим Бенвенисти, управител на фондация „Цедака”, Иванка Гезенко, експерт от Държавна агенция „Архиви”, Алберта Алкалай от центъра „Алеф” и Асен Милчев, журналист и издател.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..