Климент Охридски в европейската култура

Предаването е част от осъществяването на идеята празниците на българската духовност и писменост, които отбелязваме на 11 май и на 24 май, да се обединят и времето между тези две дати да стане повод за общонационални празници на културата. На 11 май Светата Българска православна църква празнува равноапостолите св. св Кирил и Методий, но и учените от БАН всяка година организират специални събития, посветени на делото на Солунските братя и техните ученици.
В центъра на вниманието ще бъде наскоро издаденият сборник „Климент Охридски в културата на Европа” (С., 2018, 912 с.), включващ докладите на 54 участници от 10 държави (Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Македония, Русия, Словакия, Словения и Сърбия). Ще поканим слушателите и на откриващата се на 10 май  изложба „Възрожденски щампи и йерусалимии”, която за пръв път се представя в столицата. Изложбата е част от международния научен проект на БАН и Центъра за изследване на християнството при Еврейския университет в Йерусалим.
Йерусалимиите се определят като „картини с религиозно съдържание”, те не са икони, макар че са в храма, и не са част от църковната обредност. Рисувани са върху мушама или хартия в Йерусалим от сирийски, ливански и палестински художници, специално за поклонниците от България, Гърция, Сърбия и Русия. Някои са с огромни размери – достигат до 6 м², други са малки – до 1 м². В центъра им винаги е изобразен Божи гроб, вляво винаги е Богородица, вдясно – Исус. Останалото платно е запълнено със сцени от Стария и Новия завет, икони, изображения на светите места. Понякога в една от тях могат да се преброят над 500 образа. Донасят се от заможните хаджии и се пазят като родова ценност или се даряват на храмове. Датират от XVII, XVIII и първата половина на XIX в.  
Ще стане дума и за друга непотворима изложба, посветена на „Образите на св. Седмочисленици в съвременната българска иконопис”. Тя ще бъде открита на 22 май в чест на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Гости в студиото са доц. д-р Славия Бърлиева, директор на Кирило-Методиевиския научен център към БАН, докторът по старобългарска литература гл. ас. Ивета Рашева, историкът доц. Камен Станев и ръководителката на издателската група на Центъра Галина Филипова. Включиха се още професорът по история на българския език в СУ „Св. Климент Охридски” Анна-Мария Тотоманова и маестро Даниел Иванов, диригент на хоровете на НГДЕК.