В събота (12 май) столичната улица “Цар Самуил” ще диша в ритъма на барабаните и като жива картина ще сменя образи, настроения и цветове. В зоната, освободена от автомобили, изкуството цял ден ще влиза в непринуден диалог с минувачите, заговаряйки ги на най-универсалния език.
За втора поредна година фондация “Въпреки” превръща една от най-артистичните софийски улици в пространство, свободно за изкуство. Този път изявите по проекта “Европа през младите в изкуството” ще бъдат посветени на 90-годишнината от рождението на проф. Добри Палиев – основателят на българската перкусионна школа.
Миналата година в центъра беше композиторът Димитър Ненов, който е живял близо до тази улица, докато сега са ударните инструменти – разказва Стефан Джамбазов, председател на фондацията. – Използваме годишнината на Добри Палиев обаче по-скоро като отправна точка, а смисълът е да се съберат изкуствата и да се получи една духовна общност. Т. е. тази част от улицата (между “Денкоглу” и “Солунска”), на която са съсредоточени няколко галерии, ателиета, домът на оперната легенда Борис Христов, превърнат в музей, арт къщата “Куклите”, да се превърне в духовно пространство и хората да го осъзнаят като своеобразен културен център, а не като място, през което просто минават на път за вкъщи.
В съботното утро галериите “Париж”, “Астри”, “Контраст” и “Интро” ще разтворят врати за посетителите. Те ще изложат картини на художника и барабанист Едмонд Демирджиян, на Димо Колибаров, на Греди Асса, на творците, обедили се под името “Съвременна България”. А галерия “Спацио” ще покаже текстилни принтове, наситени с “Емоционални полета”.
Галерията ни е отворена за младите български автори и в нея ще представим дизайнерката София Дяволова, която е завършила във Флоренция и има стаж в италиански модни брандове – казва галеристката Силвия Безуханова.
В концептуалния си проект тя третира материите с новаторски техники – рисува върху тях, обработва ги с боя, с лепило, а някои от тях дори поставя в прозрачни рамки като картини.
Изобразителното изкуство обаче няма да е само в галериите. През целия ден ученици от столичната художествена гимназия ще претворяват на улицата темата “Ударни инструменти”, чийто звук ще се материализира в ранния следобед с най-българския инструмент.
Откриваме с ансамбъл “Тупан” и произведението на Стоян Янкулов, написано специално за състава – казва неговият ръководител Мария Палиева. – Десет тъпанджии от музикалното училище ще свирят съчетание от десет хора с изключително излъчване и енергия. За мен тъпанът е символ на българската душа – силата на българина се вижда там и емоцията е много силна. Имаме си и специална стойка “Стунджи” – неговото гордо и спокойно излъчване, на което са научени и децата.
Студентите по актьорско майсторство на Асен Аврамов пък ще се включат с уличен пърформанс.
Те ще изпълнят Dies irae – произведение, което съм написал специално за тях, и с гласовете си ще правят ритъм – добавя композиторът. – Но тъй като става дума за улично шоу, ще ползват за перкусионни инструменти кофи, бидони, варели и други такива неща, върху които ще удрят с палки. Освен това ще изпълнят маорски военен танц и две родопски песни.
На специално конструрираната сцена ще се качат също така ансамбъл “Палиев’с Спаркълс”, Мартиан Табаков, който ще свири на инструменти, направени по скулптурен начин – по думите на организаторите, перкусионистът Бранко Вълчев, а финалът ще бъде за барабаниста Александър Даниел заедно с известния тромпетист Росен Захариев – Роко.
Снимки: Диана Цанкова и въпреки.com
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..