На фото-сафари по мистичните пътеки на дивите коне в Източни Родопи

БНР Новини
Снимка: statuswild.eu

Има места в Източни Родопи, из които препускат диви коне от породата „коник“. Силни, диви, независими, свободни, те носят едновременно мистика и реалност. Откъде се появяват? – На полски език думата „коник“ означава малко конче. Идеята тръгва от полски проект, започнал още през 1936 г. за възстановяване на древния евразийски див кон тарпан, изчезнал окончателно през 19-и век от земите в Европа. Възстановяването на дивите коне като естествени обитатели на природата е дълъг процес. Сега по света конете от този тип са около 4000, като половината от тях са в Холандия.

През 2009 г. започва проект у нас, наречен „Новото тракийско злато“. От Холандия през 2011 г. за пръв път у нас са докарани 12 полски коника, които са пуснати на свобода в Източните Родопи. Заради добрите резултати от адаптацията на животните, две години по-късно тук е заселена нова група от 40 екземпляра. Те вече са напълно приспособени към живота си в дивата природа, оцеляват в горещото и сухо лято, преживяват студ и дебели снегове, оцеляват и при атаки на хищници.В момента при местността Бойник и край изоставеното село Сбор, Крумовградско обитават около 70 такива коня, като тази пролет има попълнение от 16 родени млади кончета.

Защо наличието на свободно живеещи диви коне е важно? – Това е правилният начин за поддържане на равновесието, казват специалистите. Когато няма тревопасни животни, короните на дърветата се сплитат, тревата става висока. Конете имат ключова роля за връзките в екосистемата между влечуги, насекоми, птици и всякакви горски обитатели. Доказано е, че тревопасните животни не са конкуренция помежду си. Колкото повече тревопасни има, толкова повече се увеличава и площта на тревата. Районът на Родопите осигурява достатъчно храна и вода за конете и те се приспособяват много добре.

Екоексперти от Холандия предлагат конете да получат официален статут на диви животни, утвърден от българската администрация. С това страната ни може да стане първата, дала статут „Див“ за конете в природата.

Дивите красавци на Източни Родопи привличат туристи-ценители. Има места за отсядане - в село Нановица, Момчилград, в ловния резерват Студен кладенец... Гостите пристигат специално за фото-сафари. Истинска наслада е да запечаташ чрез обектива великолепното живо богатство на планината.
Екоексперти от Холандия предлагат конете да получат официален статут на диви животни, утвърден от българската администрация. С това страната ни може да стане първата, дала статут „Див“ за конете в природата.





Снимка: statuswild.eu

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07