Проф. Лъчезар Аврамов: И здравите, и раковите клетки имат защита срещу лекарства

Проф. Лъчезар Аврамов е директор на Института по електроника на БАН. Едно от основните направления на дейността на института е в областта на квантовата електроника. Тя включва както изследване на самата светлина като явление, така и взаимодействието й с материални среди, с човешкото тяло, химически активни вещества, които служат за лекарства. От друга страна чрез светлина се извършва екологичен мониторинг на околната среда, среди се замърсяването с газове. Също посредством светлина се нанасят наноструктури, като се създават нови материали, разглеждани като елементи на бъдещето.

Още като млад учен проф. Аврамов проявява силен интерес към въздействието на светлината върху човешкото тяло. Съвсем закономерно работи в продължение на дълги години в търсене на иновативни решения за борба със злокачествените заболявания. Пред Радио София той обясни, че в хода на еволюцията живите организми са развили механизми за противодействие на химически агенти и отрови. Така всяка човешка клетка, както на здравото тяло, така и раковите клетки, имат собствено противодействие към лекарствата. Докато светлината няма странични ефекти и затова учените са разработили различни схеми.

При фотодинамичната медицина, например, се лекуват само болните клетки, а съседните здрави клетки остават непокътнати. При този метод само болните клетки биват третирани с химически агенти - фотосенсибилизатори, а впоследствие и биват елиминирани отново чрез светлина. Но дори този щадящ метод да показва добри резултати при лечението на ракови заболявания, той няма отношение към причините, водещи до възникването на злокачествени заболявания.

Същевременно въпреки широкото приложение на химиотерапията, тя може да създаде редица подводни камъни като отслабване на имунната система, както и това, че дадено лекарство може да повлияе на един вид рак, но след време самият медикамент да предизвика развитие на друг вид канцерогенно заболяване. Ето защо медицината на бъдещето трябва да бъде насочена към определяне на причината за заболяването и прилагане на селективен, нетоксичен и деликатен метод за лечение, категоричен е проф. Лъчезар Аврамов.

Именно в търсене на щадящи иновативни решения неотдавна бе създаден Национален център по биомедицинска фотоника. Тази виртуална структура обединява няколко института и болници. Основната й задача е на базата на фундаментални изследвания на взаимодействието на светлината с тъкани и органи на човешкото тяло, да бъдат получени нови научни знания, които дават възможност да се разработят медицински методи за ранна диагностика или лечение на най-сложни заболявания. Добрите резултати се простират от публикации в престижни научни списания до производство малки серии апарати, които се внедряват в различни медицински заведения.

Важна стъпка е и създаденият преди 12 години Медицински център по интегративна медицина, в който се прилагат нови научни постижения в борбата срещу рака, разработени в Института по електроника и други институти на БАН. Именно в този център са постигнати сензационни резултати, като след прилагане на иновативно лечение двама души в терминален стадий с метастатичен рак вече продължително време са в клинична ремисия.

Директорът на Института по електроника на БАН отбеляза още, че въпреки престижната професия на учения през последните години няма желаещи за обявените докторантски места от института. Същевременно в България няма такъв бизнес, който да стимулира сериозно развитието на науката. Големите фирми най-често са представители на чуждия бизнес, а той разполага със собствени научни институти и в развитите държави голяма част от учените работят в корпоративния бизнес, където се прави приложната наука.

Проф. Аврамов даде за пример Южна Корея, която от изостанала и трудно изхранваща се държава в средата на миналия век днес се превръща в световен технологичен лидер. Сходни примери са Финландия и Ирландия. От друга страна дори в европейския договор пише, че целта на Европейския съюз е изграждането на общество, основано на знанието. България, за съжаление, е държава, основана на незнанието, с горчивина подчерта ученият.