Сказки, лектории, празнични четения, народни четения, научен курс, лекторска група, селски университет… Под тези наименования в началото на ХХ век и особено през 20-те и 30-те години читалищната просвета става особено популярна. Почти няма интелектуалец – учител, университетски преподавател, писател, общественик, от онова време, който да не е бил включен в нея.
Стремежът за просвещаване на населението стои още в началото на читалищната дейност, но през 20-те – 30-те години на миналия век той става водещ. Сказки, лектории, беседи се изнасят по всички кътчета на страната, откриват се т.наречените „народни университети“, някои от които дори сформират „факултети“. Още при създаването на Съюза на народните читалища през 1911 година. се обсъжда идеята за лекционна дейност и организиране на народен университет към самия съюз, а на втория му конгрес през 1914 година се решава при читалищата в окръжните и околийските градове да се образуват щабове от лектори, които да пътуват из страната. Едва ли е било възможно да се създаде единна и съгласувана организация, но е факт, че най-големите фигури в науката, изкуството, обществения живот изнасят хиляди сказки по градове и села. През 1935 година например са изнесени 16 794 сказки пред 1 311 686 слушатели.
Темите са изключително разнообразни – от чисто практически до нравствено-етични, духовни, религиозни и мистически. „Цел и значение на застрахователните сдружения за добитъка“, „България и обществото на народите“, „Как да отглеждаме буби“, „Първите жители на Балканския полуостров“, „Упадъкът на западноевропейската цивилизация“, „Алкохолизъм и вредата от него“, „Защо много мрат нашите деца“, „Смисълът и безсмислието на женските и мъжките моди“, „Физическо и душевно възпитание“, „Устройство на парната машина“, „Земята ли се върти или слънцето“, “Хипноза и масова душа“, „Проблемът за щастието“, „История на корабоплаването и подводните лодки“. Разказват доц. д-р Венцислав Велев, Веска Кирилова, зам.-председателка на читалище „Искра“ в Казанлък, Ганчо Бакалов, зам-председател на читалище „Славянска Беседа“ и Дени Евстатиева, секретар на читалище „Аура“ в София.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..