Музика: Пьотр Илич Чайковски
Либрето на Модест Чайковски и с участието на композитора, изградено върху едноименната повест на Пушкин.
Първа постановка: Петербург, Мариински театър
Премиера: 7 декември 1890 г., диригент – Е. Направник.
Действащи лица: • Герман – тенор
• граф Томски – баритон
• княз Елецки – баритон
• Старата Графиня – мецосопран
• Лиза, нейна внучка – сопран
• Полина, приятелка на Лиза – сопран
• Чекалински – тенор
• Сурин – бас
Действието се развива в Петербург, в края на ХVІІІ век.
І действие І картина Слънчев пролетен ден в Лятната градина. Сред тълпата от деца, бавачки и гувернантки бавно се разхождат младите офицери Чекалински и Сурин, споделяйки впечатления за вчерашната си среща в игралния дом. Те говорят за странното поведение на приятеля им Герман. Винаги весел преди, от известно време той е мрачен, мълчалив и неочаквано пристрастен към картите. Скоро се появява и самият Герман, съпроводен от младия граф Томски, който също е забелязал загадъчната промяна в настроението на приятеля си. “Кажи ми, Герман, какво ти е?” – пита Томски. “Изгубен съм, ненавиждам слабостта си, но повече не мога да се владея... Аз съм влюбен! Влюбен!” – страстно признава Герман. “Ти влюбен! В кого?” – пита учуденият Томски. Но Герман не знае името на девойката, която боготвори. Томски е поразен от силата на страстта му.
Към офицерите се приближава княз Елецки, който съобщава, че скоро ще се жени за “един светъл ангел”. Чекалински, Сурин и Томски искрено поздравяват щастливия княз, а Герман развълнуван го пита коя е бъдещата му жена. В този момент в градината се появява Графинята заедно с внучката си Лиза и Елецки показва на Герман годеницата си. В нея Герман веднага познава девойката, в която е влюбен. Старата Графиня гледа Герман, вцепенена от ужас: “Той пак е пред мен – тайнственият и страшен непознат! Това е съдбовен призрак, обзет от някаква дива страст...” Самият Герман е не по-малко поразен от срещата и смята, че в “ужасните очи” на старата жена вижда своята присъда. Графинята бърза да си отиде и отвежда уплашената си внучка.
В това време Томски разказва на приятелите си за тайната на Старата Графиня. На младини тя била прочута с красотата и страстта си към приключения, а в Париж я наричали “Московската Венера”. Веднъж във Версай Графинята загубила всичките си пари при една игра на карти. Помолила за помощ влюбения в нея граф Сен Жермен и той – в замяна на една любовна нощ – разкрил на разорената Графиня тайната на трите карти, притежаващи мистичната сила винаги да печелят. Още на следващия ден красавицата си върнала всичко и дори спечелила още. Впоследствие тя разкрила тайната на трите карти на двама мъже, но само с цената на собствения си живот може да я предаде на трети. Герман слуша Томски с напрегнато внимание. Разказът възбужда въображението му и той замисля фантастичен план да забогатее с помощта на трите щастливи карти, след което да поиска ръката на Лиза. Неочаквано се разразява буря. Под блясъка на светкавиците и оглушителните гръмотевици Герман се заклева да спечели любовта на Лиза или да умре.
ІІ картина Стаята на Лиза в дома на Графинята. В деня на годежа на Лиза и княз Елецки при девойката са се събрали нейните най-добри приятелки, сред които е братовчедката на Елецки – Полина, която изпява любимия романс на Лиза. Току-що сгодилата се девойка обаче е мълчалива и тъжна. Става късно, гостите се разотиват и Лиза остава сама. Тя се опитва да внесе порядък в своите емоции и мисли. Годеникът й е княз – богат, умен, знатен, освен това много я обича, но душата й е обзета от тъга и страх. Вместо да мисли за Елецки, Лиза непрестанно си спомня странния непознат, в чийто поглед е забелязала “огъня на дива страст”. В този момент на балконската врата изниква самият Герман. Девойката е уплашена, но гласът му е изпълнен с толкова страдание и молба, че тя остава и го изслушва. Герман е дошъл да се сбогува, защото е разбрал, че любовта им няма бъдеще. Лиза е сгодена за друг, за него животът е безсмислен. Лиза не може да изгони човека, за когото мечтае тъй страстно. Разтревожена от техните гласове, Графинята чука на вратата. Герман едва успява да се скрие зад завесата и не може да откъсне поглед от лицето на старицата, което му прилича на призрак на смъртта. “Пощади ме!” – хвърля се той към Лиза, когато Графинята си отива. Развълнувана, девойката му признава, че също го обича.
ІІ действие І картина Минали са няколко месеца. Бал с маски в дома на петербургски сановник. Сред гостите са Герман, Старата Графиня и Лиза, Елецки, Сурин, Чекалински, Томски. Приятелите на Герман решават да се пошегуват с него и му нашепват: “Не си ли ти този трети, който, страстно влюбен, ще дойде при Графинята, за да узнае тайната на трите карти?”. Герман обаче приема шегата сериозно. Той се обръща и вижда Графинята. Двамата се гледат внимателно в очите, а някой с насмешка отново произнася зад гърба му: “Виж, любовницата ти!”. Герман е много уплашен. Едва появата на Лиза малко го успокоява. Тя го обича и му дава ключ от тайна врата, която води към спалнята на Графинята – Герман може да мине оттам и да влезе в съседната стая – стаята на Лиза. Младежът вижда в тази възможност съдбовен знак – струва му се, че не той, а някаква висша сила иска да му разкрие тайната на трите карти. Една мисъл е превзела съзнанието му – да забогатее. Да забогатее на всяка цена, тогава Лиза ще бъде негова завинаги.
ІІ картина През тайната врата Герман се промъква в стаята на Графинята. Той вече изобщо не мисли за Лиза – всичко, което иска сега, е да узнае тайната на трите карти. Внимателно и тревожно Герман разглежда портрета на Графинята като млада и не може да откъсне очи от властната й красота. Но ето че Графинята се връща от бала и влиза, обкръжена от прислужници и компаньонки. Герман бързо се скрива зад една завеса. Графинята е недоволна от бала. Тя се отпуска на едно кресло и се отдава на спомени за далечната си младост, за разкошните празненства във Версай, където самият крал се е възхищавал от красотата й. Унесена в спомени, старицата запява ария от операта “Ричард Лъвското сърце” на Гретри. И тогава пред нея изниква Герман и започва да я моли да му открие тайната на трите карти: “За Вас това е нищо, а мен можете да направите щастлив за цял живот!” Графинята обаче го гледа безмълвна и ужасена, тя не помръдва и не му отговаря, въпреки молбите, настояванията, заплахите. “Стара вещице! Ще те накарам да говориш!” – крещи Герман и изважда пистолета си. Графинята вдига ръце, за да се защити и неочаквано се строполява на пода. Герман разбира, че старицата е умряла. Влиза Лиза. “Тя е мъртва – казва Герман – умря, а тайната не каза!”, а после продължава: “Не исках да умира, исках само да узная за трите карти!”. Най-после Лиза разбира страшния смисъл на думите му и го изгонва.
ІІІ действие І картина След няколко дни. Стая в казармата. Герман чете писмо от Лиза, която вярва, че той не е искал да убие Графинята и му определя среща същата нощ на крайбрежния булевард. Смисълът на писмото обаче не достига до съзнанието на Герман. Във воя на вятъра той чува църковно заупокойно песнопение и мрачната картина на погребението на Графинята отново изниква в паметта му: “Ето я катафалката, ето го гробът... И в този гроб старицата, неподвижна, бездиханна...” Внезапно той като че ли чува чукане на прозореца. Почти обезумял от ужас Герман отива към вратата и спира, поразен – пред него се явява призракът на Графинята в бели одежди. “Спаси Лиза – казва призракът – ожени се за нея, трите карти ще спечелят една след друга. Запомни! Тройка, седмица, асо!”. “Тройка! Седмица! Асо!” – повтаря като обезумял Герман.
ІІ картина Късна вечер. На булеварда край Нева Лиза чака Герман, който трябва да я успокои. Всичко, случило се в последните седмици, е измъчило девойката до краен предел: “Ах, колко се уморих, колко страдах!” – тъжно произнася тя. Часовникът на Петропавловската крепост бие полунощ, а Герман все не идва. Но ето – той се появява и Лиза е готова да му прости всичко! Като насън офицерът повтаря след Лиза любовните признания, но изведнъж я прекъсва и иска да тичат, да тичат към игралния дом, където ги очакват “купища злато”. Напразно Лиза се опитва да вразуми любимия. С безумен кикот Герман я блъсва и избягва. Лиза разбира, че всичко е загубено и отчаяна се хвърля в Нева.
ІІІ картина Игралният дом. Картоиграчите пият и се веселят. Между две игри Томски изпява шеговита песничка. Само мълчаливият княз Елецки не участва в общата веселба. Той е дошъл да отмъсти. В разгара на играта в залата влиза Герман. Всички са смутени от странния му, болезнено-възбуден вид. Герман веднага залага голяма сума на тройка и печели. Удвоява залога и печели на седмица. Любопитството на всички се превръща в уплаха: “Самият дявол играе с теб!”. Но Герман им се надсмива и вдига наздравица за късмета в играта. Движен от мистична сила, той отново залага. Този път единствено княз Елецки се съгласява да заложи срещу него – и печели. Вместо мистичното асо от тайната на Графинята, се оказва, че Герман е изтеглил дама пика. Изпаднал в ужас, той има чувството, че от картата му се присмива подигравателно зловещата старица: “Проклета да си! Какво искаш? Живота ми? Ето, вземи го!” – и като изважда кинжала си, Герман се пробожда. Преди да умре, той вижда княз Елецки и се опитва да го помоли за прошка, но мислите му са объркани, в съзнанието му изниква само образът на Лиза. “Красавица! Богиня! Ангел!” – произнася нещастникът. Потресени, играчите стоят над трупа на Герман.