Съдържание на:

"Жана д’Арк", опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Заглавната страница на вокалната партитура от първо издание, 15.02.1845 г.
Снимка: Wikipedia
Либрето: Темистокле Солера по мотиви от трагедията "Орлеанската дева" на Фридрих фон Шилер
Световна премиера: 15 февруари 1845, Милано, Teatro alla Scala

Действащи лица:
• Жана – сопран
• Шарл Седми, крал на Франция – тенор
• Жак, овчар и баща на Жана – баритон
• Талбот, английски командир – бас
• Делил, френски офицер – тенор

Място и време на действието – Франция: Домреми, Реймс и околностите на Руан, 1429 година.

Пролог
Френското селце Домреми. Народът се готви да посрещне престолонаследника, който трябва да стане крал след смъртта на Шарл VI. Но англичаните за пореден път през Стогодишната война са нападнали Франция, завзели са Париж и Руан и са победили в редица битки. След поражението Шарл – синът на Шарл VI, решава да спре в Домреми, за да даде възможност на войниците си да починат и съберат сили, след което да помогнат на обсадения от англичаните Орлеан. Хората, събрали се на площада, проклинат завоевателите. Престолонаследникът е мрачен. Той е сънувал, че самата Дева Мария му е заповядала да се примири с поражението и да накара всичките си войни да сложат оръжията си под един гигантски дъб. Селяните му съобщават за някаква блажена девойка, която броди из гората. Отчаян, Шарл ги моли да го заведат при нея. Той ще моли светицата за спасението на Франция.
В подножието на гигантския дъб Жак д’Арк, бащата на Жана, се моли за спасението на дъщеря си, която го притеснява с разкази за своите видения. Жана отправя молитва към Дева Мария да помогне на многострадалната ѝ родина. Девойката моли Богородица за сили, за да оглави борбата със завоевателите. Гласове на демони и ангели смущават Жана. И едните, и другите се стараят да я привлекат на своя страна. Злите духове ѝ казват, че е красива и ѝ обещават любов и богатство, а ангелите я призовават да изпълни мисията си. Жана заспива. Баща ѝ е много недоволен от нея. Той я подозира във връзки със Сатаната и еретизъм. Към спящата Жана се приближава Шарл. Тя познава своя крал и му казва, че често го е виждала насън. Пламенните слова на девойката за спасението на Франция окуражават престолонаследника. Шарл поверява на Жана войската си и съдбата на Отечеството.

Първо действие
Лагерът на англичаните в околностите на Реймс. Английските войници са уморени и отказват да се бият. Техният командир – лорд Талбот, е отчаян. Жените и децата помагат на ранените, а рицарите настояват веднага да се върнат в Англия. Идва Жак, който все повече подозира, че дъщеря му е обладана от дявола и моли Талбот за помощ. В арията "Аз съм французин, но..." Жак отстоява позицията, че е по-добре дъщеря му да загине, но душата ѝ да бъде спасена и предлага на англичаните план за пленяване на смелата девойка.
Градината на двореца в Реймс, където се готви коронацията на Шарл VII. Жана, облечена в рицарски доспехи, си спомня своите близки и родното селце и мечтае да се завърне у дома. Демоните отново я изкушават, в душата ѝ се борят различни чувства. Шарл не иска да се разделя с Жана, на която дължи трона си. Той признава на момичето любовта си, а тя му отвръща с взаимност. Придворните съобщават, че всичко вече е готово за коронацията в катедралата на Реймс. Кралят моли Жана да го придружи в най-отговорното в живота му събитие. Девойката тръгва начело на свитата му, с бойното знаме в ръце.

Второ действие
Реймс, катедралата. Народът се е събрал на площада в очакване на коронацията. Жана е начело на свитата на Шарл. Всички пеят химн в чест на нейната победа над англичаните. Неочаквано се появява Жак и точно когато кралят благодари на Жана за службата ѝ в полза на Отечеството, бащата на девойката я обвинява в еретизъм. След арията "Един възрастен човек имаше единствена надежда – дъщеря", Жак обявява пред всички, че Жана е сключила договор с дявола. Момичето пада в краката на баща си и остава безмълвно. Докато Шарл е в недоумение, Жак настоява да види дъщеря си на кладата – само така тя може да изкупи греховете си. Тълпата, която току-що е възхвалявала девойката, сега я проклина и иска смъртта ѝ. Само кралят се колебае – Шарл обича Жана и вярва, че тя е невинна. Но Жак отвежда дъщеря си при англичаните.

Трето действие
В лагера на англичаните Жана, окована във вериги, очаква да бъде изгорена на клада. Идва баща ѝ и чува как момичето се моли за спасението на Родината. Жак започва да разбира, че е направил ужасна грешка. Той я освобождава от веригите и й помага да избяга. Жана взима неговия меч и се устремява към бойното поле, където са французите, решили да спасят смелата девица от лапите на англичаните. В битката френската войска, предвождана от Жана, разгромява англичаните. Шарл тържествува, но в този момент в палатката му внасят смъртно ранената Жана. Тя се кълне, че съвестта ѝ е чиста, и моли да я покрият с бойните знамена, символизиращи победата на Франция. Жана умира в ръцете на любимия си и на баща си, докато ангели водят душата ѝ към Рая, възпявайки победата.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

"Милосърдието на Тит", опера сериа в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..

публикувано на 28.03.24 в 10:25