Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер)
Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж.
Действащи лица:
• Вилхелм Тел – баритон
• Мелхтал – бас
• Арнолд, негов син – тенор
• Валтер Фюрст – бас
• Лайтхолд – бас
• Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас
• Рудолф, негов адютант – тенор
• Матилда Хабсбургска, австрийска принцеса – сопран
• Хедвига, съпруга на Вилхелм Тел – мецосопран
• Джеми, син на Вилхелм Тел – сопран
• Рибар – тенор
• Глашатай – бас
Селяни от кантоните Швиц, Ури и Унтервалден, благородни дами и господа, пажове, рицари, войници, стражи, ловци, стрелци и други.
Действието се развива през XIV век в Швейцария.
Първо действие
Бряг на езерото край колибата на Вилхелм Тел. Светло майско утро. Днес селото празнува. Млад рибар подготвя лодката си и пее безгрижна песничка. Постепенно селяните се събират. Между тях е и уважаваният от всички Вилхелм Тел – най-добрият стрелец с лък в цялата планина. Днес, на пролетния празник, старейшината на селото Мелхтал ще благослови младите брачни двойки. Всички са весели. Само Арнолд, синът на Мелхтал, е тъжен. Той е безумно влюбен в австрийската принцеса Матилда Хабсбургска, а тя е дъщеря на най-големия враг на неговия народ. Вилхелм Тел съветва Арнолд да се откаже от любовта си в името на своята родина; той трябва да вярва в близката победа на швейцарците и в скорошното освобождение на своята страна. Отдалеч се дочуват роговете на ловците от свитата на Геслер, наместника на австрийския император в Швейцария. Арнолд иска да се спусне да посрещне приближаващите ловци с тайната надежда; че ще види Матилда. Вилхелм Тел обаче го упреква за проявената слабост и младият момък засрамен избягва. Тел се страхува да не би австрийците да разберат за готвеното въстание. Той съветва селяните да продължават веселието си, като по такъв начин приспят бдителността на покорителите. В планината времето е капризно. Сега неочаквано задухва силен вятър. Бурята връхлита с голяма сила. Пристига тичешком старият Лайхтголд, който бяга от преследващите го войници на Геслер. Планинецът е убил един австрийски войник, защищавайки честта на дъщеря си. Старецът помолва рибаря да го прекара с лодката на другия бряг, но момъкът не смее. Младият рибар се страхува от бурята, а още повече от войниците на наместника. Възмутен, Вилхелм Тел упреква страхливия рибар и решава сам да закара Лайхтголд на другия бряг на езерото. Щом лодката се отделя от брега, пристигат група австрийски войници начело с Рудолф. Офицерът яростно заплашва бегълците, но двамата са вече далеч и той не може да им направи нищо. Побеснелият от злоба Рудолф иска от селяните да му кажат името на този, който се е осмелил да помогне на преследвания от тях човек. Старейшината Мелхтал отказва да говори. Той се обръща към съселяните си с пламенни думи: нека храбростта на човека в лодката да им служи за пример в борбата с покорителите; нека в тяхното село да няма нито един предател. Думите на старейшината още повече вбесяват Рудолф и австриецът заповядва на войниците да отведат Мелхтал в затвора.
Второ действие
Полянка сред гората. По време на лова принцеса Матилда се е отделила от свитата на Геслер и е дошла тук, за да се срещне с Арнолд. Тя обича смелия младеж, който, макар и беден, има горещо и благородно сърце. Идва обхванатият от дълбоко вълнение Арнолд. Той буйно разкрива чувствата си на Матилда. Принцесата предлага на момъка да постъпи на служба при австрийците, защото това е необходимо за тяхната любов. Обърканият Арнолд е готов да обещае всичко, което любимата му пожелае. Двамата решават още на другия ден да се венчаят в старата църква. Неочаквано на поляната се появяват Вилхелм Тел и Валтер Фюрст. Влюбените набързо се сбогуват и Матилда си отива. Планинците обвиняват Арнолд за неговото увлечение в австрийската принцеса и му съобщават за смъртта на баща му. Старият Мелхтал е бил убит от хората на Геслер и синът е длъжен да отмъсти за баща си. Арнолд е потресен от ужасното известие. Той се заклева да се бори заедно с Вилхелм Тел за освобождението на родината си. Обзет от мисълта за отмъщение, момъкът се отрича от любовта си.
Скалисто място в планината Рютли. Множество мъже от кантоните Швиц, Ури и Унтервалден са се събрали тук около Вилхелм Тел, Валтер Фюрст и Арнолд Мелхтал. Всички те са готови да отдадат живота си за освобождението на своята родина. Народът избира за свой вожд Вилхелм Тел и дава клетва да се бори с омразните окупатори до пълното освобождение на Швейцария.
Трето действие
В планината край една разрушена колиба. Арнолд е определил тук среща на своята любима. Когато Матилда идва, той ѝ съобщава, че се налага да се разделят. Арнолд вече не принадлежи на себе си, а на своя народ: дългът му го зове на бой за освобождението на Швейцария. Двамата млади се разделят завинаги.
Площад пред двореца на Геслер в Алтдорф. Сред площада на една върлина е закачена шапката на Геслер. Глашатаят съобщава, че по заповед на кралския наместник всички преминаващи през площада са длъжни да отдадат почести на шапката, както на самия наместник. Който не направи това, ще бъде осъден на смърт. След малко се появява сам Геслер със свитата си. Той е дошъл тук за празника по случай стогодишнината от завладяването на Швейцария и дава сигнал за започване на тържествата. Точно в този момент през площада преминава Вилхелм Тел със сина си Джеми. Гордият планинец не иска да се подчини на унизителната заповед на Геслер и минава край върлината с шапката с високо вдигната глава. Раздразнен от неизпълнението на заповедта му, наместникът нарежда непокорният да бъде веднага арестуван. Когато Геслер научава, че задържаният е Вилхелм Тел, за когото се говори, че е най-добрият стрелец в страната, в главата му се ражда жестока мисъл. Императорският наместник заповядва на Тел да стреля от сто метра в една ябълка, поставена на главата на сина му: в случай на отказ и бащата, и синът ще трябва да умрат. Вилхелм Тел е потресен от жестоката и безчовечна заповед на Геслер, но друг изход няма. Той смело брьква в колчана си и взима две стрели, от които едната слага на тетивата, а другата скрива в пояса си. Джеми вярва в умението на баща си. Детето смело застава на определеното място. Със сковано от мъка сърце Вилхелм Тел се премерва и стреля. За голяма радост и облекчение на всички той умерва ябълката. В радостта си обаче планинецът изпуска скритата в пояса си стрела. Геслер забелязва това и пита Вилхелм Тел защо е приготвил втората стрела. Тогава смелият стрелец дръзко отговаря: в случай че би ударил сина си, тя щяла да бъде за Геслер. Вбесен от ярост, императорският наместник заповядва да оковат бунтовника.
Четвърто действие
Пред колибата на Мелхтал. Арнолд като верен син на своя народ, се е отказал от любовта си, но това дълбоко го измъчва. Той знае, че щастието му е разбито навеки. Тежките му мисли се прекъсват от идването на група планинци. Те разказват на Арнолд, че Вилхелм Тел е хвърлен в тъмницата. Сега въстаниците са останали без своя предводител. Арнолд предлага да тръгнат веднага за Алтдорф и със сила да освободят Вилхелм Тел от затвора.
На брега на езерото край колибата на Вилхелм Тел. Хедвига е отчаяна от случилото се с мъжа ѝ. Тя иска да отплува с лодка до Алтдорф, но се надига буря. Неочаквано пристигат Матилда и Джеми. Принцесата е успяла да измоли освобождението на момчето и не можейки да подтисне чувствата си, е решила да дойде на страната на борещите се швейцарци, на страната на любимия си Арнолд. Джеми разказва на майка си, че Геслер е решил сам да присъства на наказанието на баща му и сега пътува с лодка, в която е и вързаният Тел. Действително Хедвига вижда в езерото приближаващата се лодка. Пристъпите на бурята се увеличават. Сред плаващите австрийци настава суматоха – всеки момент те могат да бъдат обърнати от вълните. Геслер сам помолва опитния Вилхелм Тел да поеме управлението на лодката. Развързват пленника и той успешно доближава брега. Но преди да докосне сушата, Вилхелм Тел скача на брега и отблъсква навътре лодката. Войниците по заповед на озлобения Геслер стрелят по него, но безуспешно. Вилхелм Тел взима лъка си от Джеми и се премерва. Подлият потисник на народа Геслер пада смъртно сразен от точната стрелба. Джеми и Хедвига радостно се хвърлят в обятията на Вилхелм Тел. В този момент пристигат планинците начело с Арнолд. Те носят радостната вест, че въстанниците са победили австрийските войници. Освободеният народ ликува. Щастливият Арнолд прегръща своята Матилда.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..