Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година.
Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година.
Действащи лица:
• Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас
• Княз Андрей Ховански, негов син – тенор
• Княз Василий Голицин – тенор
• Шакловити, болярин – баритон
• Досифей, водач на разколниците – бас
• Марфа, разколница – меццо-сопран
• Сусана, стара разкольница – сопран
• Писар – тенор
• Ема, девойка от немско селище – сопран
• Пастор – баритон
• Варсанофиев, приближен на Голицин – бас
• Кузка, стрелец – баритон
• Стрешньов, болярин – тенор
• Първи стрелец – бас
• Втори стрелец – баритон
• Трети стрелец – тенор
Първо действие
Утро над Москва. Стрелците са завзели властта. На Червения площад е поставен каменен стълб с надпис, описващ победата на стрелците над болярите. Боляринът Шакловити диктува донесение до руския цар Петър, в което съобщава за бунта и решението на княз Иван Ховански да върне в Русия стария ред и да постави на престола на Московското царство сина си Андрей. Край колоната с надписа се тълпят хора, те молят Писаря да им прочете надписа. Писарят отказва, но накрая отстъпва. Всички са обезпокоени от страшните вести. В този момент на площада излизат голяма група стрелци начело с княз Иван Ховански, за да направят сутрешния обход на Москва. От групата се отделя Андрей Ховански. Той е забелязал красивата девойка Ема от свободното немско селище. Той отдавна я преследва и сега иска да я отведе със себе си, но Ема отказва да тръгне с него. Младата разколница Марфа, доскорошна любима на Андрей, вижда тази сцена и защитава девойката. В това време заедно със стрелците на площада се връща Иван Ховански. Той също е харесал Ема и заповядва на подчинените си да му я доведат. Но синът не желае да отстъпи девойката на баща си. Той дори е готов да я убие, но не и да се откаже от нея. Водачът на разколниците Досифей се намесва и властно нарежда Андрей да прибере оръжието си: сега е нужно да се защитава православната вяра на народа, а не е време за караници.
Второ действие
В кабинета си на княз Василий Голицин – любимецът на княгиня София, е в лошо настроение. За да разбере бъдещето си, князът е наредил да повикат Марфа, известна като гадателка. Разколницата му предсказва, че ще изпадне в немилост и че го очаква заточение. Предсказанието дълбоко смущава Голицин. За да не се разпространи мълва за него, той заповядва на слугите си да удавят Марфа в реката. Скоро след това при княз Голицин идват противниците на царя: Иван Ховански и Досифей. Голицин и Ховански са съмишленици, но тайно си съперничат. Скоро разговорът им се превръща в остър спор. Напразно водачът на разколниците се старае да прекрати кавгата. Внезапно в кабинета се втурва Марфа. Тя е успяла да се спаси от ръцете на убийците. Младата разколница разказва за нападението, което е извършено върху нея и за помощта, оказана ѝ от минаващите поддържници на Петър. Заговорниците с тревога чуват името на царя. Те знаят, че войската му е много силна. Идва и боляринът Шакловити, който донася страшната вест: Царят е научил за готвения заговор, нарекъл го е "хованщина" и е заповядал да бъде смазан.
Трето действие
В своето свободно селище (слобода) стрелците се веселят, а привържениците на старата вяра пеят своята песен. Тук е и Марфа, която изживява тежко раздялата си с княз Андрей. В нея се борят противоречиви чувства: на надежда и отчаяние, на любов и отмъщение. Идва Досифей. Водачът на разколниците изгонва старицата Сусана и се опитва да утеши Марфа. Стрелците отново се отдават на веселие и пиянство. Но празненството се прекъсва от идването на разтревожения Писар. Той съобщава, че се е появила конницата на цар Петър, която приближава към селището. Настава смут. Стрелците съобщават вестта на княз Иван Ховански и го молят да ги поведе срещу войските на Петър. За тяхна изненада Ховански отказва да тръгне на бой срещу цар Петър и съветва стрелците да се приберат по домовете си.
Четвърто действие
Княз Иван Ховански се укрива в имението си край Москва. Голицин го е предупредил, че животът му е в опасност. Той е неспокоен и се мъчи с вино и песни да се развлече. Идва боляринът Шакловити и предава на княза покана от княгиня София да присъствува на съвета. Ховански повиква слугите си да го облекат в парадните му дрехи. Щом Иван Ховански напуска дома си, към него се спуска наемник на Шакловити и го пробожда с кинжал. Боляринът ликува над трупа на Ховански. На площада пред църквата "Василий Блаженни" е издигнат ешафод. Петър се е разправил с мнозина от заговорниците. Тук ще бъдат обезглавени и други. Княз Голицин е изпратен на заточение. На конницата е заповядано да обкръжи и манастира на разколниците. Марфа е донесла вестта за обсадата. Тя съобщава на княз Андрей Ховански за пропадането на заговора, но той не ѝ вярва. Напразно надува своя рог, за да събере подчинените си. Неочаквано князът вижда колона стрелци, водени на смърт. Андрей разбира, че всичко е загубено и сега моли Марфа да го спаси. Тя го повежда към убежището на разколниците. Идва заповед на Петър за помилване на стрелците.
Пето действие
В своя лагер в гората разколниците са приготвили всичко за самоизгарянето си. Досифей е обхванат от дълбока скръб. Духовният водач съзнава отговорността си за гибелта на своите братя, но друг изход няма. Той призовава всички да се хвърлят в огъня и да изгорят в името на старата православна вяра. Разколниците, облечени в бяло, избират човека, който ще запали огъня. Тази чест се пада на Марфа. Тя запява своята последна молитва, която постепенно се превръща в любовна песен. Отдалече се чува песента на войниците на Петър. Разколниците влизат в буйния огън. Заедно с тях загива и Андрей.
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..
Либрето: Николай Андреевич Римски-Корсаков, базирано върху едноименната пиеса на Александър Островски. Световна премиера: 29 януари (10 февруари) 1882, Санкт-Петербург, Мариински театър. Действащи лица: В Пролога: • Пролетта-Красавица – мецосопран • Дядо Мраз – бас • Девойка-Снежанка – сопран • Леший (Горски дух) – тенор • Масленица (сламено..