Интервю на Лили Маринкова с Константин Пенчев, Въто Христов, проф. Атанас Ганев и проф. Борис Антонов
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Арендаторите са по-силни от арендодателите, защото те са малко, имат икономическа мощ и могат да диктуват условията. Това каза в предаването "Неделя 150" омбудсманът Константин Пенчев. Той е против монополите, но подчерта, че политиците и експертите са тези, които трябва да кажат дали в земеделието да има законова забрана
Цялата нация има интерес земята да се обработва и да произвежда колкото се може повече продукция. Прави се опит да се балансира основната цел, че земята е национално богатство, с това, че тя е частна собственост, каза Пенчев и добави: Но има и стотици от т.нар. "бели петна" в масивите – това са земи, собственост на хора, които не се интересуват от това, което имат, и дори не са си направили труда да подадат заявление дали ще обработват земята, или ще я дават под аренда. Тук дилемата е дали да останат тези „бели петна” в средата на хубавите масиви да пустеят или не. В момента е решено, че те се дават на арендатора да ги обработва, а той внася дължимата аренда по сметки на общината. По този начин се възпрепятства това, че някой може да придобие по давност тази земя.
Имаме близо 1,5 млн. арендодатели – дребни собственици, а 5505 арендатори обработват 70-80% от земята, каза Въто Христов от Клуба на аграрниците. Той обясни: Конфликтът е в това, че арендаторите диктуват условията на арендуване. Собственикът няма никакво право и възможност да се намеси при определянето на клаузите в договорите. Той е поставен на колене да се моли да му се обработва земята.
Христов подчерта, че има рекет, изнудване, а дори и принуда за изкупуване на земята на нищожни цени: Не са виновни арендаторите. Виновни са тези, които сътвориха закона. Стигна се до там, че един арендатор е в цели области. В цяла Северна България – от Варна до Видин, един арендатор се е разпрострял върху 500 хил. дка арендувана земя, а той е купил приблизително още толкова. Това е Светлозар Дичевски. Там са 4 фирми. Две от тях са лично негови, две са на негови близки. Като холдинг те направиха „октопод”. Той е взел субсидии за по-миналата година от 30 млн. лв. На върха са още 28 фирми, които арендуват от 50 хил. до 500 хил. дка земя.
Създадохме най-неизгодното земеделие за България, категоричен е Христов и добави още: Българската земя произвежда суровини за Европа или за съседните страни. Нашата земя храни не България, а храни други и интересите са други.
Проф. Атанас Ганев от Клуба на аграрниците каза от своя страна: Пазар има, но за съжаление той не е в полза на България. Досега около 2 млн. дка на едрите арендатори са продадени на наши и чужди фондации. Има продадена земя и на хора, които са с двойно гражданство или подставени лица. Земята ни се разпиля.
Според него колкото повече се променя Законът за земята, толкова повече се влошава. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи има доста необходими допълнения и изменения, за да бъдат нещата по-близки до действителността, смята той и подчертава: Първо – ограничаване на размера на земята на едно домакинство. Второ – да се създадат базови защитни цени по категории земи.
Според проф. Борис Антонов от Гражданско сдружение "Собственици на земеделски земи – арендодатели" обаче истински пазар на земята в България няма: Този пазар е регулиран и доминиран от едрите търговци в лицето на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които определят цената на земята въз основа на цената на арендата, а те поддържат ниска аренда.
Според него цената на арендата трябва да се определя по размера на добива.
