Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Фактът на кончината на българския патриарх се превърна в отваряне на Кутията на Пандора, откъдето изскочиха греховни злини. Това е мнението на юриста Христо Беров – специалист по църковно право. В предаването "12+3" той се аргументира:
С изминаване на времето след комунизма се получи един вакуум, в който представителите на висшия клир, които управляват църквата, като че ли се отделиха от народа, от миряните, от вярващите. Това е единият от проблемите. Те отново бяха върнати чрез широката медийна презентация относно кончината на патриарха, но се отвори Кутията на Пандора, защото ние в момента сме изкушени отново да смесим понятията – църквата, която има за свой непреходен глава Исус Христос, или ерзацът, с който да заменим клира и да го поставим като глава на църквата. Изкушението е голямо, защото мирянинът се лута и не може да разбере, че това е човешката страна на църквата, това е административната й функция, която често играе лоша роля в душеспасението.
Христо Беров коментира още: Кой ще избира новия патриарх? И сред миряните има такива, които ще отидат да бъдат епархийски делегати, както и сред свещенството също ще има такива представители, т.е. у населението и у българския мирянин, който няма да стои пред урната, отново ще се създаде съмнение за честността за избора, съмнение за корумпираността. Нали разбирате кое е лошото на съмнението – това е обратното на доверието, а доверието е вярата. Това е основната брънка. Трудно е на хората, които в момента са в Светия синод, за жалост, да скъсат с времето, в което те са пораснали. Аз разбирам спора между Ролекса и Линкълна – това е както по времето на екзархията и на създаването на третата българска държава между младите и старите. Старите искат да живеят в същата структура, младите се опитват, но те нямат опитността, за да могат да се справят с новото време и те прекопирват волю или неволю грешки от старото поколение. Дали това ще продължи 30-40-50 години или ще бъде решено след няколко години, молим Господ да дава надежда на всички в България. И моля и аз Господа, надявам се и всичката останала наша молитвена общност да се концентрираме в това да наблюдаваме и да не влизаме в изкушение, за да може час по-скоро да тръгне всичко по правия път, да следваме Божията воля, а не нашите лични интереси.
