Развитието на кампанията "Висящ хляб" и "Висящо кафе" зависи много от собствениците на заведения, пекарни и магазини. Тяхно е задължението да разпечатат и да залепят на витрините си стикер, който да насочва хората, че тук могат да направят и да намерят добро. И всеки, който иска, може да плати за още един човек.
За два дни в коментарите във Фейсбук се намери време и за недоволство - българите щели да злоупотребяват с "висящите" кафета, а собствениците - да си напълнят гушата.
В столична пекарна вече се предлага и "висяща храна". Нарекли са я „споделена закуска”.
Въпросът какво ще стане с "висящите" кафета, ако не се изпият, вълнува голяма част от хората, които иначе подкрепят идеята. Срамно ли е да не можеш да си позволиш кафе или хляб и да потърсиш „висящи”, тревожи се интернет мнозинството, което разпространява идеята, но знае, че истински бедните нямат Фейсбук.
Въпреки че "споделените закуски", висящи на още нестабилната българска доброта, бяха само две, осмислиха идеята за безкористното даване. За да чуем накрая "Благодаря" - така завършва репортажът на Велина Сашева, който можете да чуете в звуковия файл. Още за инициативата можете да разберете от интервюто на Нина Колева със Станимир Георгиев.
