След „Градът” и „Из живота на марионетките”, „Лични разговори” (Private confessions) е третото произведение на Ингмар Бергман, адаптирано и продуцирано за българския ефир. Режисьор на повече от 60 игрални и документални филми и 170 театрални постановки, наречен от Уди Алън „може би най-великият филмов артист на всички времена, във всичките значения на тази дума, още от самия момент на изобретяването на филмовата камера” Бергман парадоксално гъвкаво и леко може да бъде „трансфериран” по радиото. Добрият превод, монтажно измисленият тип литература, наричан и литературен сценарий, силата и дълбочината на смисъла помагат и интригуват едновременно.
„Лични разговори” е роман в пет разговора, състояли се от юли 1925 до октомври 1934 и епилог/пролог от май 1907. Публикуван е през 1996 г. Това е третият от поредицата романи на Бергман, вдъхновени от наблюдения върху живота на родителите му.
Режисьорът Григор Антонов събра Александра Василева, Стоян Алексиев, Мимоза Базова, Велислав Павлов и Леонид Йовчев, за да придаде плът, кръв и звук на Бергмановите герои от „Лични разговори”, оплетени в сложна психологическа, любовно-сенсуална и философско-концептуална ситуация.
Този текст трябва да се слуша с внимание. Ако шофирате, докато слушате, по-добре спрете, докато го изслушате.
