„Роден съм в София на „Патриарх Евтимий” и 5-те кюшета. Зимно време карахме кънки. Имаше ясни сезони тогава и отивахме на кънки чак до езерото Ариана. Това бяха годините на голямата слава на българския баскетбол. Голямата ни страст беше спортуването - зимно време пеша изкачвахме планината и се спускахме със ските. Витоша бе неотделима от нашите „бягства” от града и любимо място за срещи. Сглобявали сме маси за тенис, събирахме се вкъщи... Дори и в недоимък да сме расли, младостта си е младост. Младият човек винаги намира вратички, а ограниченията са ни предпазили от много неща.
Прага за мене е най-голямото обогатяване, асимилиране на културна среда, ярък период от младежките години. Майка ми завършила право, попаднах на нейната диплома и видях подписа на ректора Арнаудов. Баща ми се занимаваше с търговия, икономически свободен, страстен планинар, един от основните инициатори за построяването на наблюдателницата на Черни връх. Любимо ми беше да разглеждам негови албуми със снимки, организираше лагери по Пирин, Рила, дори в Кавказ ходихме, да качваме Елбрус. Бяха прекрасни дни. След младежките, най-щастливите ми години са свързани с планините. Имам любим автор - Димитър Подвързачов, който казва: „Това което се случва сега, го е имало и тогава!” Всичко зависи от твоето поведение, възможности, а не да чакаме друг да ни оправи. Подвързачов също казва: „като остарях, разбрах че може и без мене!” Младите днес са много по-мобилни от предишните, имат смелостта да тръгнат и опознаят света, имат самочувствие. Днес развитието на комуникациите е водопад от знания.”
Е, ние използвахме добре познатото средство за комуникация - словото, за да обогатим и нашите, и вашите представи за киноинженера Иван Попйорданов. Така се реализира и нашият разговор.
неделя, 2 януари от 10.00 часа