Гост: писателят Златко Енев, чийто роман „Реквием за никого” съвсем отскоро е по книжарниците. В книгата му на практика няма фактология, няма политизиране на безумието, наречено „Възродителен процес”, няма никакви идеологеми, но има всякакви типажи от късния ни закъсал комунизъм, премълчани в литературата, но живи и здрави до днес. Присъстващи и днес, но не като обществени постове и властови йерархии, а като нравствени рудиментарни органи и психологически утайки в особено обърканата ни душевност, просмукана от българско безбожие, безсмислие, бедност, безделие, безпомощност, безпросветност, бездарие, безбъдност и бесовщина.
Златко Енев е написал роман за четене. Със завиден реализъм, драматичен и дори трагичен в общия контекст на българския бит и душевност. Това е особен вид художествен учебник, по който днешните български деца могат да го изгледат като игрален филм и да разпознаят родителите и дедите си в него. Могат и да вземат участие в Златкоеневата екранизация и със собствените си възприятия да видят каква е същността на комунизма и защо той все още има почва у нас и в нас. Златко е изригнал в този страстно написан текст, но в него никого не обсъжда и не осъжда - нито като персонаж, като типаж или като индивид. Защото колективна вина няма, а поотделно всички сме невинни, защото се варим в собствения сос, в личното си падение, в личното си самосъжаление и отказ от изкупление.
понеделник, 13 юни от 17.00 часа
