„Българе, българе...”
Написан е на „възрожденски” език, ако може така да се нарече българският, на който е разказана историята. Тя връща в недалечното минало, когато революционерите са били по малко и разбойници, а българите все още не са имали толкова комплекси за сметка на самочувствието.
Възхищението и смехът характеризират тази книга, писана направо на езика на Раковски, Захари Стоянов, Стоян Заимов, Петко Рачов Славейков, без редактиране и стилизация. Възхищение от белетристичното умение на Русков и смях от диалозите и перипетиите на героите.