Всяка година честваме Денят на народните будители на първи ноември. Празникът е посветен на българските книжовници и просветители и е една възможност да си спомним за онези първоучители и техните достойни последователи, посветили живота си на издигането на духовността на нацията...
Този ден може би е и празник на паметта като хранилище на универсалния човешки опит. Защото образът, който всеки човек изгражда пред другите и пред света е една проекция на неговата памет. Тя е онзи процес, който позволява да се съхрани постигнатото, като го пази непроменено доколкото е възможно, за да бъде то полезно и за по-късна употреба.
Ето защо е съвсем естествено, дори във време на криза, а може би и точно заради това, все още да помним имената на Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев... Имената им и техните дела. И на още много други.
За първи път през 1909 г. пловдивската общественост отдава публично своята почит към будителите, но отбелязването няма официален характер. Когато през 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, предлага на заседание на Министерския съвет първи ноември да бъде определен за Ден на българските народни будители, той всъщност изразява заслужената признателност на нацията към подвига на възрожденските писатели и революционери, извисили българския дух до борба за постигне на държавен суверенитет.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което първи ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”. По-късно същата година - на 31 октомври - Министерският съвет излиза с постановление за обявяване на празника. А на 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители като общонационален празник, който е честван до 1945 г.
След дълго прекъсване, на 28 октомври 1992 г., със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от ХХХVI-то Народно събрание, традицията се възобновява. Идеята за възстановяването на празника е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ”.
„Първичната памет е краткотрайна. Тя включва запаметяването на факти, числа, думи, образи, цветове и други, за времето от няколко секунди до няколко минути. Следи от първичната памет се извикват много лесно, но също така лесно се заместват от нова информация.” От Уикипедия, свободната енциклопедия...
Дали обществото ни днес не е хванато в капана на първичната памет и вече може да си припомня важните исторически факти само за „няколко минути”? Ако индивидуалната памет е хранилище на универсалния човешки опит, то музеят не е ли естественото хранилище на универсалния опит на едно общество? И може ли музеят днес да е в ролята на будител?
За това ще разговаряме в предаването с нашите гости Милка Митева, директор на Националното музикално училище „Любомир Пипков” и Никола Хаджиев, директор на Националния църковен историко-археологически музей при Св. Синод.
